Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 170

Еди се приближи и надникна над рамото му. Картата беше удивително грижливо изработена, със Събранието и града в средата и Великата река от лявата страна. Листът изглеждаше съвсем обикновена хартия. От онази, която може да се намери във всяка книжарница за канцеларски материали в Америка.

— Прекрасна е — похвали ги Еди и за момент му се стори, че Франсин Тавъри ще припадне.

— Да — съгласи се Роланд. — Отлична работа сте свършили. А сега аз ще направя нещо, което може би ще ви се стори като светотатство. Нали знаете думата?

— Да — отвърна Франк. — Християни сме. „Не споменавай напразно името Господне и на Сина Му, Исус Човека.“ Но светотатство се нарича и когато похабиш нещо красиво.

Момчето говореше със сериозен глас, но явно изгаряше от любопитство да види какво светотатство ще извърши чужденецът. Сестра му също.

Роланд сгъна наполовина листа — който те едва се осмеляваха да докоснат, въпреки че очевидно бяха изключително сръчни. Децата възкликнаха ужасено. Росалита Муньос също, макар и едва чуто.

— Не е светотатство, защото това вече не е обикновен лист хартия — обясни Роланд. — Това е инструмент, а сечивата са създадени да ни служат. Разбирате ли?

— Да — неубедено отвърнаха те.

Леко се поуспокоиха, когато видяха с какво внимание Роланд прибира картата в торбата си.

— Много, много благодаря — каза той и ги хвана за ръцете. — Благодарение на ръцете и очите ви ще бъде спасен животът на много хора.

Франсин избухна в сълзи. Франк се сдържа за миг, после сълзите му рукнаха.

7.

Докато се връщаха към църквата, Еди отбеляза:

— Добри деца. Талантливи.

Роланд кимна.

— Можеш ли да си представиш един от тях да се върне от Тъндърклап като пълен идиот?

Роланд не отговори; много добре си го представяше.

8.

Сузана се съгласи с решението на Роланд двамата с Еди да останат пред църквата и Стрелеца си спомни нежеланието и да влезе в запустелия парцел. Почуди се дали някаква част от нея се опасяваше от същото, от което се боеше и той. Ако случаят беше такъв, битката — нейната битка — вече бе започнала.

— Колко да изчакам, преди да вляза и да те измъкна навън? — попита Еди.

— Преди да влезем и да те измъкнем? — добави Сузана.

Роланд се замисли. Това бе уместен въпрос. Погледна Калахан застанал на последното стъпало, в дънки, с навити до лактите ръкави, скръстил ръце. Имаше яки мускули.

Стареца вдигна рамене:

— Тя спи. Не би трябвало да има проблеми. Но… — Посочи револвера на хълбока на Роланд. — По-добре да оставиш това. Може да спи само с едно око.

Роланд разкопча колана с кобура и го подаде на Еди. После свали торбичката си от кръста и я даде на Сузана.

— Пет минути. Ако има проблеми, може би ще успея да извикам. „А може и да не успея“ — помисли си.

— Джейк вече ще е дошъл — отбеляза Еди.

— Ако дойдат, задръжте ги.

— Айзенхарт и Слайтман няма да посмеят да влязат — отбеляза Калахан. — Те боготворят Оризия, оризовата богиня.

Направи физиономия, красноречиво показваща мнението му за оризовата богиня и останалите второкласни божества на Кала.

— Да влизаме тогава — подкани го Роланд.