Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 169

— Меко казано — съгласи се Роланд.

Към тях се приближаваха трима души: Росалита водеше двамата близнаци, Франк и Франсин. Момичето носеше голям лист хартия, с изпънати напред ръце, почти със страхопочитание.

— Скитането е най-силният наркотик и всеки таен път води към дузина други.

— Право казваш, благодарност-сай — отвърна Калахан. Изглеждаше угрижен и тъжен, потънал в мисли.

— Отче, бихме искали да чуем останалата част от разказа ти, но предпочитам да изчакаме до вечерта. Или до утре вечер, ако не се върнем довечера. Младият ни приятел Джейк скоро ще дойде…

— Усещате ли го вече? — попита изненадано Калахан, но не удивено.

— Да — отговори Сузана.

— Бих искал да видим онова нещо в църквата, преди да дойде — обясни Роланд. — Разказът как си се натъкнал на него, е част от историята ти и мисля…

— Да. Това е смисълът на историята ми.

— …мисля, че трябва да дойде с времето си. Сега обаче то лети.

— Точно така става — разпали се Калахан. — С месеци, понякога дори с години времето сякаш е спряло. После всичко се струпва наведнъж.

— Право казваш — съгласи се Роланд. — Ела с мен да видим какво ни носят близнаците, Еди. Струва ми се, че младата госпожица ти е хвърлила око.

— Да гледа колкото си иска — обади се добронамерено Сузана. — За гледане не се плаща. Аз предпочитам да остана тук на слънце, Роланд, ако не ти трябвам. Прекалено дълго яздихме и сигурно не е нужно да ти казвам, че задникът ми е натъртен. Тъй като нямам крака, цялата ми тежест се поема от него.

— Добре, стой тук.

Роланд имаше предвид не само прекия смисъл и знаеше, че Еди го разбира. Надяваше се само Сузана да не е схванала подтекста в думите му. Когато тръгнаха към Росалита и децата, Стрелеца бързо заговори на Еди:

— Ще вляза сам с него в църквата. Искам просто да знаеш, че не е, защото не ща да виждате онова, което е вътре. Ако това наистина е Черната тринайсетица, по-добре Сузана да не се приближава.

— Заради деликатното и положение ли? Роланд, мислех си, че най-много от всичко на света искаш Сюз да пометне.

— Не става дума за помятане. Опасявам се, че Черната тринайсетица ще даде сила на онова нещо в нея. Може би и на двете неща: на бебето и на пазителката.

— На Мия.

— Да, на нея.

Роланд се усмихна на близнаците. Франсин го удостои с лека усмивка, после сякаш изля цялата си топлина към Еди.

— Да видим сега какво сте направили, ако ви е угодно — каза Роланд.

Франк Тавъри отвърна:

— Надявам се, че е добре. Може да не е. Беше ни страх, наистина. Госпожата ни даде толкова прекрасен лист хартия, че ни беше страх.

— Първо я начертахме в пръстта — обясни Франсин. — После съвсем леко върху листа. Това го направи Франк, защото моите ръце трепереха.

— Няма от какво да се страхувате — успокои ги Роланд.