Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 168

УЛИЧНИЯ АНГЕЛ В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ

НЮ ЙОРК: Роуан Магръдър, собственик и главен директор на може би най-популярния американски приют за бездомници, алкохолици и наркомани, постъпи в болница с опасност за живота, след като бе нападнат от така наречените Братя Хитлер. Братя Хитлер действат на цялата територия на Ню Йорк от осем години. Според полицията те са отговорни за над трийсет нападения и за смъртта на поне двама души. За разлика от предишните им жертви Магръдър не е нито евреин, нито чернокож, но е бил намерен в безпомощно състояние недалеч от „Дом“, приюта, основан през 1968 година, с отличителния знак на Братята Хитлер — свастика, издълбана с нагорещен нож на челото. Магръдър е получил и многобройни прободни рани. „Дом“ спечели голяма известност, след като през 1977 година бе посетен от Майка Тереза, която помогна в сервирането на вечерята и се моли заедно с клиентите му. Самият Магръдър, наречен още Ийстсайдския уличен ангел, стана сензацията на „Нюзуик“ през 1980 година, когато кметът Ед Кох го обяви за най-популярния мъж на Манхатън.

Лекарите оценяват шансовете на Магръдър да оживее на „не повече от три на десет“. Освен раната на челото Уличния ангел е ослепен. „Аз съм милостив човек — заяви един лекар пред екипа ни, — но мисля, че такива хора трябва да бъдат екзекутирани.“

Калахан препрочита статията, чуди се дали това е „неговият“ Роуан Магръдър, или е друг — Магръдър от свят, където на някои банкноти стои ликът на някой си Чадбърн например. Нещо го кара да бъде сигурен, че е неговият и че по някакъв начин той е трябвало да прочете тази статия. Очевидно в момента се намира в света, който нарича „реален“, и това личи не само от няколкото банкноти в джоба му. Чувства, че е така. Ако е вярно (а той е убеден в това), колко ли важни събития е пропуснал, докато се е скитал по тайните шосета на Америка? Майка Тереза посетила приюта! Сервирала супа! По дяволите, може би дори е забъркала голяма тенджера „жабешка супа с галушки“. Напълно възможно — рецептата сигурно още стоеше там, залепена с тиксо до печката. Ами наградата! Сензация в „Нюзуик“! Калахан се ядосва, че не е научил за това, но човек не чете много често вестници и списания, когато играе в пътуващи циркове, поправя транзистори или рине тор след родеото в Енид, Охайо.

Толкова е засрамен, че дори не съзнава срама си. Усеща се едва когато Хуан Кастилъо го пита:

— Засто плачес, Дони?

— Плача ли?

Той избърсва очите си и пръстите му се намокрят. Наистина плаче. Само дето още не съзнава, че е от срам. Предполага, че е от шока; вероятно е прав, поне донякъде.

— Да, май наистина плача.

— Къде отивас? — пита Хуан. — Почивка вече почти свърси, омбре.

— Трябва да вървя. Трябва да се върна на изток.

— Ако тръгнес, няма да ти платят.

— Знам. Всичко е наред.

Каква лъжа! Защото нищо не е наред.

Нищичко.

6.

— Имах двеста долара, зашити в подплатата на раницата ми — продължи Калахан; четиримата седяха на слънце пред църквата. — Купих си самолетен билет за Ню Йорк. Бързината бе от голяма важност, разбира се, но това не беше единствената причина. Трябваше да се измъкна от скритите пътища. — Той кимна на Еди: — Тодаш магистралите. Лепят ти се като мухи.