Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 17

Около Овърхолсър, Айзенхарт и Адамс се събираше враждебна групичка. Бен Слайтман вероятно също ги подкрепяше. Тян не можеше да убеди тези мъже в правотата си, дори да беше сладкодумен като ангел. Е, ще мине и без тях… — може би. Ако спечели останалите.

— Идват веднъж на всяко поколение и колко деца отвличат? Трийсетина? Четирийсет? Сай Овърхолсър може да няма малки деца, но аз имам. Не една двойка близнаци, а две. Хедон и Хеда, Лиман и Лия. Обичам и четирите, обаче след месец две ще ми бъдат отнети. А когато се върнат, ще бъдат тъпоумни. Каквато и искрица да определя човешкото в нас, тя ще е изгаснала завинаги.

— Истина е, истина е — отекна из цялата зала.

— Колко от вас имат близнаци, които нямат косми на другите места, освен на главите им? — попита Тян. — Вдигнете ръце!

Шестима мъже вдигнаха ръце. После осем. Дузина. Всеки път, когато си казваше, че няма повече, още нечия ръка сякаш изникваше от тълпата. Преброи двайсет и две, което беше отличен резултат предвид факта, че присъстваха и хора без деца. Овърхолсър очевидно остана удивен от големия брой. Диего Адамс също гласува, Тян със задоволство забеляза, че леко се е отдръпнал от Овърхолсър, Айзенхарт и Слайтман. Трима манихейци също бяха вдигнали ръце. Хорхе Естрада. Луис Хейкокс. И много други, което не беше никак учудващо; той познаваше всички. Или почти всички с изключение на неколцина ратаи, които обикаляха дребните стопанства и се хващаха на работа временно срещу скромно възнаграждение и храна.

— Всеки път, когато дойдат и ни отнемат децата, те взимат частица от сърцата и душите ни! — натърти.

— О, стига, синко — обади се Айзенхарт. — Ако го представяш така…

— Млъквай, селяко — сряза го някой. Беше мъжът, който бе закъснял, онзи с белега на челото. В гласа му звучаха гняв и презрение: — Той държи перото. Оставете го да говори.

Айзенхарт се извърна рязко, за да провери кой го е прекъснал така грубо, но като го видя, преглътна гнева си. Тян не се изненада.

— Благодаря, отче — рече спокойно. — Почти свърших. Мисля си за дърветата. Обрули листата на едно силно дърво, но то ще оцелее. Изсечи по кората му много, много имена, тя пак ще се възстанови. Дори да издълбаеш част от сърцевина а на ствола, то ще преживее. Ако обаче постоянно издълбаваш по малко от сърцевината, след известно време и най-силното дърво ще изсъхне. Виждал съм го в стопанството си и е грозна гледка. Сякаш нещо ги разяжда отвътре. Листата пожълтяват най-напред близо до ствола, после по клоните, та чак до върха. Точно това причиняват Вълците на нашето малко градче. Това причиняват на Кала.

— Чуйте го! — изкрещя съседът му Фреди Росарио. — Чуйте го добре!

Фреди също имаше близнаци, макар че още бяха кърмачета и вероятно не бяха застрашени.

— Казваш, че ако се опълчим, те ще ни избият и ще изравнят Кала със земята — продължи Тян.

— Да — обади се Овърхолсър. — Така казвам. И не съм единствен. Около него зазвучаха възгласи на съгласие.