Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 15

При всяка дума на Хейкокс сърцето на Тян се свиваше. Как само сломяваше устрема му този човек! Господи Исусе!

Уейн Овърхолсър се изправи. Беше шишко с голямо шкембе — красноречиво доказателство, че е най-преуспяващият фермер в Кала Брин Стърджис.

— Чуйте ме, моля.

— Благодарност-сай — промърмориха всички.

— Ето какво трябва да направим — рече той, като се огледа. — Онова, което винаги сме правили! Нима някой предлага да се опълчим срещу Вълците? Има ли такъв луд? С какво ще се бием? С копия и камъни, с няколко лъка ли? Или със стари ръждясали пушкала като това?

Той посочи пушката на Айзенхарт.

— Не се подигравай с моята огнена пръчка, синко — измърмори Айзенхарт, но се усмихна.

— Ще дойдат и ще вземат децата — продължи Овърхолсър и пак се огледа. — Част от тях. Сетне ще ни оставят на мира за поколения напред, а може би и за по-дълго. Така е било винаги, затова казвам да не правим нищо.

Няколко души запротестираха, Овърхолсър изчака да млъкнат.

— Двайсет и три или двайсет и четири години, няма значение — рече, след като отново се възцари тишина. — Това е дълъг период. Дълъг период на спокоен живот. Вероятно забравяте туй-онуй. Първо, че децата са като плодовете. Господ винаги ни изпраща още. Знам, че е жестоко, но така сме живели, така ще бъде и занапред.

Тян не изчака да чуе други подобни изказвания. Ако продължаваха в този дух, нищо нямаше да постигнат. Той вдигна опопанаксовото перо:

— Чуйте какво ще ви кажа! Чуйте, моля!

— Говори, сай — отвърнаха останалите, а Овърхолсър го изгледа накриво.

„Гледай ме, колкото щеш! — помисли си Тян. — Защото ми писна от такива страхливци, които все слушат «здравия разум».“

— Уейн Овърхолсър е умен и преуспяващ човек — подхвана — и поради това не искам да му противореча. Освен това е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща.

— Имаш късмет, че не ти е баща — обади се Ротисър, единственият ратай на Гарет Стронг.

Избухна дружен смях. Дори Овърхолсър също се засмя, но подхвърли:

— Синко, ако не искаш да ми противоречиш, не го прави.

— Налага се.

Тян закрачи бавно пред скамейките, ръждивочервеното опопанаксово перо в ръцете му се полюшваше. Той леко повиши глас, за да им даде да разберат, че не се обръща само към богатия фермер:

— Налага се, защото сай Овърхолсър е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща. Неговите деца вече са пораснали и доколкото ми е известно, са само едно момче и едно момиче. — Замълча за миг, сетне нанесе решаващия удар: — Родени през две години!

С други думи, сами деца. И двете защитени от Вълците, макар че не се налагаше да го напомня. През залата премина шепот.