Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 150

Вампирът прави още една крачка и спира. Раменете му увисват. Навежда глава и Калахан вече не я вижда. Изведнъж дрехите му се свличат празни върху мокрия паваж:.

Като в сън Калахан се приближава, за да ги огледа. Лупе Делгадо стои облегнат на стената, с извита назад глава, със затворени очи, все още е упоен. По врата му струят ситни капчици кръв.

Калахан се втренчва в дрехите. Възелът на вратовръзката е непокътнат. Ризата още е под сакото и пъхната в панталоните. Калахан знае, че ако разкопчее ципа, ще види бельото отдолу. Той повдига единия ръкав на сакото, най-вече за да се увери, че е празно, не само с поглед, а и с пипане. Часовникът на вампира се изтъркулва и пада със звън до друго украшение, приличащо на пръстен.

Има останки от коса. Има зъби, някои с пломби. Само това е останало от господина с куфарчето.

Калахан събира дрехите. Елтън Джон още пее „Някой спаси живота ми тази нощ“, но в това може би няма нищо чудно. Песента е доста дълга, сигурно има четири минути. Калахан слага часовника на китката си и пръстена на пръста си, само временно. Внася дрехите в приюта, като минава покрай все още упоения Лупе. Дупчиците на врата му, не по-големи от убождания от карфици, вече зарастват.

Кухнята сякаш по чудо е празна. От едната и страна има врата с надпис „СКЛАД“. Зад нея започва къс коридор с килерчета от двете страни. Те са заключени и преградени с дебела тел срещу крадци. От едната страна има консерви, от другата — сухи продукти. Следват дрехите. Ризите са в едно килерче, панталоните — в друго. В трето има поли и рокли. В четвърто — палта. В края на коридора има очукан стар гардероб с надпис „РАЗНИ“. Калахан намира портфейла на вампира и го пъха при своя. Джобът му се издува. Той отключва гардероба и хвърля вътре вампирските дрехи. По-добре, отколкото да се опитва да ги сортира, макар че когато някой намери гащите в панталона, ще има недоволни. В „Дом“ не приемат използвано бельо.

— Може да приютяваме всякакви отрепки, но и ние си имаме стандарти — беше му казал веднъж Роуан Магръдър.

По дяволите, стандартите. Трябва да се погрижи за косата и зъбите на вампира. За часовника, пръстена, портфейла… и, Господи, за куфарчето и обувките! Те сигурно още са навън!

„Не се жалвай — смъмря се Калахан. — Нали деветдесет и пет процента от него изчезнаха; съвсем навреме се изпариха. Досега Господ ти помага (мисля, че е той), затова не роптай, а действай.“ И той действа. Събира косата, зъбите и куфарчето, занася ги в края на уличката, като джапа през локвите, и ги хвърля през близката ограда. След кратко замисляне хвърля и часовника, портфейла и пръстена. Пръстенът отказва да излезе от пръста му за миг и това почти го хвърля в паника, но накрая се изхлузва — пльок. Някой ще се погрижи за тези вещи вместо него. Това е Ню Йорк. Калахан се връща при Лупе и вижда обувките. Твърде хубави са, за да ги хвърли; имат още поне година носене. Той ги хваща с два пръста и ги внася в кухнята. Спира до печката и в този момент Лупе влиза.