Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 144

Прекарах девет месеца — до юни 1976 — в „Дома“. Оправях леглата, готвех, участвах в акции за набиране на дарения с Лупе или Роуан, водех алкохолици на събирания с микробуса на приюта, наливах алкохол в устата на хора, треперещи твърде силно, за да държат сами чашата. Грижех се за счетоводството, защото бях по-способен в това от Магръдър, Лупе или който и да е друг от персонала. Това не бяха най-радостните дни в живота ми и вкусът на вампирска кръв постоянно стоеше в устата ми, но все пак бяха спокойни дни. Не се измъчвах с много мисли. Просто стоях със сведена глава и правех каквото искаха от мен. Започнах да оздравявам.

По някое време през зимата си дадох сметка, че в мен настъпва обрат. Сякаш развивах шесто чувство. Понякога чувах камбанен звън. Ужасен и в същото време галещ ушите. Понякога, докато вървях по улицата, ми се струваше, че се спуска мрак, макар че слънцето грееше. Спомням си, че често поглеждах към земята, за да се уверя, че сянката ми още ме следва. Можех да се закълна, че няма да я видя, но тя винаги беше там. Слушателите му се спогледаха.

— Понякога надушвах нещо особено. Задушлива миризма като прегорял лук върху разтопено желязо. Усъмних се, че развивам някаква форма на епилепсия.

— Посъветва ли се с лекар? — попита Сузана.

— Не. Страхувах се, че може да открие нещо много ужасно. Например тумор в мозъка. Затова стоях с наведена глава и работех. Една вечер отидох на кино на Таймс Скуеър. Гледах два възстановени уестърна с Клинт Истууд. Наричаха ги „спагетени уестърни“.

— Знам ги — вметна Еди.

— Чух камбанен звън. И усетих онази миризма, по-силна от всякога. Идваше отпред и малко отляво. Погледнах натам и видях двама мъже, един възрастен и един млад. Лесно ги забелязах, защото салонът беше полупразен. Младият се беше навел към възрастния. Старият бе положил длан върху рамото му, без да отмества поглед от екрана. Ако ги бях видял при други обстоятелства, положението щеше да ми е ясно, но не и тази нощ. Продължих да ги наблюдавам. Видях тъмносиньо сияние, първо около младия, после около двамата. Не приличаше на никоя друга светлина, която бях виждал. Напомняше ми за мрака, който чувствах на улицата, когато чуех камбанния звън. За миризмата. Знаех, че тези неща съществуват само във въображението ми, но в същото време бяха реални. Тогава разбрах. Не можех да го приема — това дойде по-късно, — но разбрах. Младият мъж беше вампир.

Калахан замълча; мислеше как да продължи.

— Според мен съществуват поне три типа вампири. Наричам ги тип едно, две и три. Първият тип се среща рядко. Такъв беше Барлоу. Те живеят дълго и могат да прекарват големи периоди — петдесет, сто, дори двеста години — в дълбок сън. Когато са будни, са способни да превръщат хората във вампири. Ухапаните от тях спадат към втория тип. Те също могат да превръщат хора във вампири, но не са толкова хитри. — Калахан погледна Еди и Сузана. — Гледали ли сте „Нощта на живите мъртви“?