Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 146

— Било е нещо повече — намеси се Роланд.

Калахан го погледна изненадано.

— Бил си в тодаш, отче. Нещо от този свят те е извикало. Онова, което е скрито в църквата ти, предполагам, макар че когато си го намерил, не е било там.

— Така е — потвърди Калахан. — Не беше. Откъде знаеш? Кажи ми, моля аз.

— Продължавай — подкани го Роланд, без да отговори на въпроса. Какво се случи после?

— Лупе, това се случи.

9.

Фамилното му име било Делгадо.

Роланд само примигна изненадано, но Еди и Сузана го познаваха достатъчно, за да разберат, че това е израз на голямо удивление. В същото време толкова бяха свикнали с тези невъзможни съвпадения, че едно в повече не им направи голямо впечатление.

Лупе Делгадо бил на трийсет и две, бивш алкохолик, зарязал чашката преди около пет години, и служител в „Дом“ от 1974. Основател на приюта бил Магръдър, но Лупе Делгадо вдъхнал живот на идеята. През деня работел в поддръжката на хотел „Плаза“ на Пето Авеню. През нощта се занимавал с приюта. Той изковал „алкохолната“ политика на „Дом“ и бил първият, който посрещнал Калахан при пристигането му.

— Когато попаднах там, бях стоял около година в Ню Йорк, но през март 1976…

Калахан замълча и въпреки колебанието му тримата разбраха добре какво ще каже по изражението му. Той се изчерви, само белегът му запази цвета си. Сякаш блестеше като бяла звезда.

— О, добре. Може да се каже, че през март вече бях влюбен в него. Това прави ли ме обратен? Педераст? Не знам. Говори се, че всички сме такива, нали? Поне някои така твърдят. И не без основание. На всеки един-два месеца излизаше статия как някой пастор се гаврил с момченце от църковния хор. Колкото до мен, аз нямам причина да се смятам за обратен. Господ ми е свидетел, че видът на красив женски крак не ме оставя равнодушен, а и никога не ми е минавало през ума да блудствам с момче. Между нас с Лупе не е имало физическа близост. Аз обаче го обичах не само заради интелигентността, отдадеността и амбициите му за „Дом“. Не само защото бе избрал да посвети живота си на работа за бедните. Той ме привличаше физически.

Калахан замълча, вдигна рамене и избухна:

— Господи, колко беше красив. Красив!

— Какво се случи с него? — попита Роланд.

— Беше снежна мартенска нощ. Приютът бе пълен и питомците ни нервничеха. Имаше вече една схватка и едва се справяхме, след като бяхме разтървали побойниците. Един бе получил припадък и Магръдър го беше взел в кабинета си и му даваше кафе с малко уиски. Както вече ви казах, в „Дома“ нямаше изолатор. Беше време за вечеря, всъщност бяхме закъснели с час и половина и трима от доброволците не бяха дошли заради времето. Радиото свиреше и две жени танцуваха. „Време за хранене на животните“ — обичаше да казва Лупе.

Свалих палтото си и се запътих към кухнята… един мъж на име Франк Спинели ме хвана за яката… искаше да знае кога ще му дам препоръчителното писмо, което бях обещал да му напиша… после една жена, Лиза не знам си коя, искаше да и помогна за една от срещите на „Анонимни алкохолици“, направила списък на „онези, на които сме навредили“… един младеж искаше помощ да попълни молбата си за работа; можеше малко да чете, но не да пише… нещо загаряше на печката… пълен хаос! Но ми харесваше. Така се унасях, прогонвах мрачните мисли. Изведнъж обаче спрях. Нямаше камбанен звън и единствената миризма бе на пияници и загоряло… но онова сияние стоеше около врата на Лупе като нашийник. Видях белезите. Едва забележими. Като убождания от карфици.