Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 145

Сузана поклати глава.

Еди кимна.

— Вампирите в този филм са зомбита, напълно безмозъчни същества. Вампирите от тип две са по-умни от тях, но не много. Те не могат да излизат на открито през деня. Ако се опитат, ослепяват, обгарят или умират. Макар да нямам доказателства, почти съм сигурен, че живеят кратко. Не защото превръщането на живия човек във вампир скъсява живота му, а понеже водят изключително опасно съществувание.

В повечето случаи — това е само предположение, не доказан факт — вампирите от тип две създават други подобни на тях в ограничен радиус. На този етап на болестта — защото това е истинска епидемия — вампирът от първи тип, вампирският крал, вече се е преместил. В Сейлъмс Лот хората успяха да убият негодника, който беше може би един от десетимата като него в целия свят.

В други случаи вампирите от втори тип създават вампири от трети тип. Те са като комарите. Не са способни да превръщат хората във вампири, но могат да се хранят. И са ненаситни.

— Заразяват ли се със СПИН? — попита Еди. — Нали знаеш какво е това?

— Знам, макар че чух този термин за първи път през пролетта на 1983-та когато работех в приюта „Лайтхауз“ в Детройт и дните ми в Америка бяха преброени. Разбира се, от десетина години се знаеше, че има нещо. Наричаха го ХПИН — хомосексуално-придобита имунна недостатъчност. През 1982 се появиха статии за новата болест, наречена „хомосексуален рак“, с предположения, че може да е заразна. На улицата я наричаха „петниста болест“, заради характерните петна по кожата. Не вярвам вампирите да умират от нея, но могат да я пренасят. А, да. Имам основания да смятам така. Устните на Калахан потрепнаха за миг.

— Когато вампирският демон те е принудил да пиеш от кръвта му, той ти е дал способност да виждаш тези неща — досети се Роланд.

— Да.

— Всички или само тип три? Най-малките?

— Само малките. — След кратко замисляне Калахан се изсмя кратко. — Да, харесва ми този израз. Във всеки случай, откакто съм напуснал Джерусалемс Лот, съм виждал само тип три. Първи тип обаче са много редки, а тип две живеят твърде кратко. Собственият им апетит ги погубва. Те винаги са гладни. Тип три обаче могат да излизат на светло. И да поемат нормална храна като живите хора.

— Какво направи през онази нощ? — поинтересува се Сузана. — В театъра?

— Нищо. През първото си пребиваване в Ню Йорк не правех нищо, до април. Разберете, още не бях сигурен. В сърцето си знаех, но разумът ми отказваше да приеме. И през цялото време имаше едно нещо, което ми пречеше — бях алкохолик. Алкохоликът е като вампир и тази част от организма ми изпитваше все по-непреодолима жажда, докато другата се опитваше да отрече изконната ми същност. Затова се помъчих да се убедя, че съм видял просто двама обратни. Колкото до останалото — камбаните, миризмата, тъмносиньото сияние около младия — бях сигурен, че е от епилепсията или отзвук от онова, което ми беше сторил Барлоу. Разбира се, за Барлоу бях прав. Кръвта му живееше в мен. Тя виждаше.