Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 116

— Аз не съм добър в речите — обяви Роланд, след като отново излезе напред. — Езикът ми се преплита по-зле от езика на пияница в Жътвената нощ. Еди ще говори от името на всички ни.

Еди изстина. Под тях тълпата ръкопляскаше и тропаше с крака. Чуха се възгласи: „Благодарност-сай“, „Говори, слушаме те“ и „Чуйте го, чуйте го.“ Дори оркестърът се включи с няколко нестройни, но гръмки акорда.

Еди имаше време само колкото да прониже Роланд с убийствен поглед. „Какво, по дяволите, си намислил?“ — искаше му се да изкрещи. Стрелеца го изгледа безстрастно и скръсти ръце.

Аплодисментите заглъхнаха. А с тях и гневът му. На негово място дойде ужас. Овърхолсър го наблюдаваше любопитно, със скръстени ръце в подражание на Роланд, съзнателно или не. В тълпата Еди различи няколко познати лица: Слайтманови, Джафърдсови. От другата му страна стоеше Калахан, присвил очи; на челото му белегът във формата на кръст сякаш светеше.

„Какво очакват да им кажа?“

„По-добре кажи нещо, Еди — заговори в съзнанието му гласът на Хенри. — Чакат.“

— За извинение моля аз, ако започвам малко бавно. Много километри и колела сме изминали и вие сте първите хора, на които попадаме от много… От много какво? Седмици, месеци, години, десетилетия?

Еди се засмя. В своите уши звучеше като абсолютен глупак; човек, който не може да държи собствения си член, за да се изпикае, камо ли да стреля с револвер.

— От много сини луни.

Те се разсмяха при тези думи, и то силно. Някои дори изръкопляскаха. Бе успял да възбуди чувството им за хумор, без дори да го осъзнава. Това го накара да се отпусне и да заговори малко по-естествено. Хрумна му, че до неотдавна стрелецът, когото тези хора гледаха с такава надежда, бе седял по пожълтели гащи пред телевизора, бе хрупал „Нитос“, беше смъркал хероин и бе гледал „Мечока Йоги“.

— Идваме отдалеч и ни чака дълъг път. Времето лети, но ще сторим всичко, което е по силите ни, чуйте ме, моля аз.

— Продължавай, чужденецо! — изкрещя някой. — Добри слова казваш!

„Нима? — помисли си Еди. — Това е нещо ново.“

Последваха няколко възгласа: „Да“ и „Давай.“

— Лечителите в моето баронство имат една поговорка: „Първо, внимавай да не навредиш.“ — Не беше сигурен дали това бе девиз на адвокатите, или на лекарите, но го беше чувал няколко пъти по телевизията и му звучеше добре. — Ние няма да навредим тук, имайте ми вяра, но никой не може да изстреля куршум или дори да извади треска изпод нокътя на дете, без да пролее поне капка кръв.

Последваха възгласи на съгласие. Лицето на Овърхолсър обаче остана безизразно. В очите на неколцина Еди зърна съмнение. Нямаше право да се гневи на тези хора, които не им бяха сторили нищо лошо и не им бяха отказали нищо, но въпреки това им се ядосваше.

— В баронството Ню Йорк имаме и друга поговорка: „Няма нищо безплатно.“ Знаем, че положението ви е сериозно. Опълчването срещу тези Вълци ще е опасно. Понякога обаче бездействието кара хората да се чувстват гладни и болни.