Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 110

— Наистина ли?

Макар че лицето му остана безизразно, по гласа на Джейк личеше, че е много доволен.

— Да. Доколкото разбирам, в Кала Брин Стърджис има три големи клечки: Овърхолсър, Тук магазинера и Айзенхарт. Много ще ми е интересно какво ще научиш за домакина си.

— Ще слушам внимателно и благодарност-сай.

Джейк се потупа три пъти по врата. По лицето му се разля широка усмивка. Подкара коня си в тръс и се изравни с новия си приятел, у когото му бяха разрешили да отседне и с когото го чакаха щури забавления.

4.

— Ухааа! — възкликна тихо и проточено Еди. След почти два месеца скитане из гората гледката, която се разкри пред тях, заслужаваше такава реакция. Освен това имаше и елемент на изненада. Както яздеха по горската пътека по двойки (Овърхолсър се движеше сам най-отпред, а Роланд — в края), изведнъж дърветата свършиха и пред очите им се откри необятна равнина. Пред тях сякаш от нищото изникна градът, чиито деца трябваше да спасят.

Еди обаче не спря поглед върху онова, което лежеше точно пред него. Забеляза, че Сузана и Джейк също са вперили очи в хоризонта зад Кала. Не се налагаше да проверява дали и Роланд гледа натам. „Определение за пътешественик — помисли си Еди. — Човек, който винаги гледа към хоризонта.“

— Да, хубава гледка, слава на боговете — каза равнодушно Овърхолсър, погледна Калахан и добави: — На Исус Човека също, разбира се, всички богове са като един, когато се стигне до благодарности, така съм чул да говорят старите хора.

Продължи да бъбри, защото когато е богат чифликчия, човек свиква думата му да се слуша, но Еди престана да му обръща внимание. Отново насочи поглед към равнината.

Отвъд селището на юг преминаваше сивкава ивица. Ръкавът на Великата река, известен като Девар-тет Уай, спомни си Еди. След излизането си от леса Девар-тет течеше между стръмни брегове, но те се снижаваха, когато навлезеше сред обработваемите земи, и ставаха съвсем плоски. Той видя няколко палмови горички, зелени и невероятно екзотични. Около средно голямото градче, на запад от реката, равнината бе яркозелена с оттенъци на сиво. Еди беше сигурен, че при ярко слънце сивото изглежда бляскаво синьо и че когато слънцето свети директно отгоре, блясъкът е твърде силен, за да го гледа човек. Насажденията пред тях бяха оризища.

На изток от реката равнината бе пуста в продължение на десетки километри. Еди видя две успоредни метални линии и се досети, че това е железницата. А зад пустинята — или над останалата и част — имаше само мрак. Издигаше се към небето като стена и сякаш пронизваше ниските облаци.

— Това е Тъндърклап, сай — обясни Заля Джафърдс.

Еди кимна:

— Страната на Вълците. И Бог знае още какво.

— Дявол ги взел — възкликна Слайтман Младши.

Стараеше се да звучи спокойно и наперено, но на Еди му изглеждаше страшно уплашен, готов да заплаче. Вълците не би трябвало да го отвлекат, нали? Ако близнакът ти е умрял, това те прави само дете, не е ли така? Е, така поне беше с Елвис Пресли, но Краля на рока, разбира се, не беше идвал в Кала Брин Стърджис. Нито дори в Кала Локуд на юг.