Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 108

— Тези ще са ми къси, Бен. Би ли ми показал как да ги удължа?

Когато момчето слезе от седлото, за да му помогне, Еди поклати глава:

— По-добре да се науча как става.

Момчето му показа; не беше трудно. Еди разбра как се прави още щом Бен обърна стремето и показа ремъчето от задната страна. Не беше като някакво скрито, подсъзнателно знание, нито като свръхестествено прозрение. Просто конят бе топъл и ухаещ на реалност и Еди разбираше как действа всичко. От попадането си в Средния свят бе имал само един подобен случай — когато за пръв път взе един от револверите на Роланд.

— Да ти помогна, сладурче? — попита Сузана.

— Само ми помогни да стана, ако се стоваря от другата страна — изръмжа Еди, но, разбира се, това не се случи.

Конят стоеше мирно и само леко потрепна, когато Еди стъпи в стремето и се метна чевръсто върху черното седло.

Джейк попита Бени дали има пончо. Другото момче подозрително погледна облачното небе:

— Не вярвам да вали. Тук често е такова с дни…

— Трябва ми за Ко.

Гласът на момчето бе съвършено спокоен, напълно уверен. „Той се чувства като мен — помисли си Еди. — Сякаш е вършил това хиляди пъти.“

Бен извади навита кожа от дисагите си и я подаде на Джейк, който му благодари, нахлузи пончото и сложи Ко в големия джоб отпред, подобен на торба на кенгуру. Зверчето влезе без протести. Еди се замисли: „Ако бях рекъл на Джейк, че съм очаквал Ко да припка след нас като куче, дали нямаше да заяви: «Той винаги язди с мен»? Не… но щеше да си го помисли.“

Когато тръгнаха, Еди си каза, че това му напомня различни случаи на въплъщение, за които бе слушал. Опита се да прогони тези мисли, да размишлява като реалист, като бруклинско хлапе, израсло на улицата под сянката на Хенри Дийн, но не му се удаде. Може би мисълта за превъплъщението нямаше да го тревожи толкова, ако му беше хрумнала изведнъж. Не беше възможно той да има някакво родство с Роланд; освен ако Артур Елд не се беше отбивал по някое време през Кооп Сити. Например, за да хапне сандвич с лют кетчуп или от мекиците на Дали Лъндгрен. Какви глупави мисли, родени от способността да язди този очевидно кротък кон без предварителни уроци. Въпреки това идеята го преследваше през целия ден, а го беше измъчвала и в съня му през изминалата нощ: Елд, наследството на Елд.

3.

Обядваха, без да слизат от седлата, и докато ядяха сандвичи и пиеха студено кафе, Джейк се приближи с коня си до Роланд. Ко се втренчи в Стрелеца с широко отворени очи от джоба на пончото. Джейк беше дал на животинчето от своя сандвич и по мустаците на Ко имаше трохи.

— Роланд, може ли да говоря с теб като с дин? — попита смутено момчето.

— Разбира се.

Роланд отпи глътка кафе и го изгледа любопитно.

— Бен… всъщност и двамата Слайтманови, но най-вече хлапето, ме попита дали искам да отседна при тях. В „Рокинг Б“.

— Искаш ли?

Момчето се изчерви:

— Ами, помислих си, че ако вие сте в града при Стареца, а аз отида в покрайнините… на юг, нали се сещаш, така ще разучим района от два различни ъгъла. Татко ми казва, че човек не може да получи добра представа за нещо, ако го види само от една гледна точка.