Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 105

Роланд хвърли сетен, изпълнен с болка поглед на дивата роза, израсла напук сред боклука и бурените. Тя вече се затваряше.

„Ще се върна — помисли си. — Кълна се в боговете на всички светове, в майка си и баща си, в приятелите си… ще се върна.“

И все пак изпитваше страх.

Той се обърна и се затича към оградата. В главата му проблесна мисълта: „Две. Два центъра на вселената. Розата и Кулата. Кулата и розата.“ Цялото битие се поддържаше от тях, цялата крехка дантела световете.

15.

Еди се прехвърли през оградата, приземи се тежко, изправи се и без да се замисля, се хвърли към Сузана. Ко продължаваше да лае.

— Сюз! Какво има?

Посегна към револвера, но не го намери. Оръжията явно не бяха преминали в тодаш.

— Там! — извика тя и посочи отсрещния тротоар. — Там! Виждаш ли го? Моля те, Еди, кажи ми, че го виждаш!

Еди усети как пулсът му се ускорява. Отсреща стоеше гол мъж, разрязан при аутопсия и после зашит. Един жив човек си купи вестник от близката будка, огледа се и пресече. Въпреки че веднага се зачете във вестника, той заобиколи мъртвеца. „Както заобикалят нас“ — помисли си Еди.

— Има още един — прошепна Сузана. — Една жена. Вървеше. Имаше червеи. Видях червеи в…

— Погледни!

Джейк бе коленичил и галеше Ко, за да го успокои. В другата си ръка държеше смачкан розов предмет. Лицето му пребледня.

Всички извърнаха очи. Към тях бавно вървеше дете. Личеше, че е момиче, само по рокличката на червени и сини шарки. Когато се приближи, Еди видя, че синьото би трябвало да символизира океана. Червените петна бяха платноходки. Главата и беше смазана в някаква ужасна катастрофа, бе така сплескана, че беше по-широка, отколкото висока. Очите и приличаха на спукани гроздови зърна. През бледото и рамо бе преметната бяла пластмасова чантичка.

Сузана си пое дъх да запищи. Мракът, който по-рано само беше чувствала, сега бе почти видим, обгръщаше я. Тя искаше да запищи. Трябваше да запищи.

— Тихо — прошепна Роланд в ухото и. — Не я плаши, горкичката. Заклевам те, Сузана.

Сузана преглътна писъка си и издаде лека въздишка.

— Мъртви са — тихо рече Джейк. — И двамата.

— Това са скитащи мъртъвци — обясни Роланд. — Слушал съм за тях от бащата на Алан Джоунс. Трябва да е било скоро след връщането ни от Меджис, преди всичко… как се казва, Сузана? Преди „всичко да отиде по дяволите“. Във всеки случай Горящия Крис ни предупреди, че ако изпаднем в тодаш, може да срещнем скитащите. — Той посочи мъртвеца на отсрещния тротоар. — Подобните на него са умрели толкова внезапно, че още не могат да осъзнаят какво им се е случило или просто отказват да приемат истината. Рано или късно се примиряват. Не вярвам да има много.

— Слава Богу — въздъхна Еди. — Прилича ми на филм за зомбита.

— Сузана, какво е станало с краката ти? — попита Джейк.

— Не знам. Изведнъж изчезнаха. — Тя забеляза погледа на Роланд и се обърна към него: — Нещо смешно ли виждаш, сладурче?

— Ние сме ка-тет, Сузана. Разкажи какво точно стана.

— Какво намекваш, по дяволите? — настръхна Еди.