Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 102

Хванаха се за ръце и продължиха, като си помагаха взаимно да избягват дъските със стърчащи пирони и дупките.

Роланд не знаеше дали могат да си счупят нещо, докато са в тодаш, но не искаше да проверява.

— Заради това всички изпитания си струват — прошепна прегракнало.

Еди кимна:

— Сега съм готов да продължавам вечно. Дори смъртта не може да ме спре.

Джейк вдигна палец и показалец, събрани в кръгче, и се засмя.

Този звук погали ушите на Роланд. Беше тъмно, но лампите от улицата хвърляха достатъчно светлина.

Джейк посочи една табелка сред отломките:

— Вижте, рекламата на закусвалнята. Аз я измъкнах от бурените, затова е тук. — Огледа се и посочи в друга посока: — Вижте там!

Табелката още стоеше. Роланд и Еди се обърнаха, за да я прочетат. Макар че не я бяха виждали, и двамата изпитаха усещането за нещо познато.

СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ „МИЛС“ И АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ „СОМБРА“ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРЕОБРАЗЯВАТ МАНХАТЪН! СКОРО В ТЪРТЪЛ БЕЙ ЩЕ СЕ ИЗДИГНАТ ЛУКСОЗНИ ЖИЛИЩНИ ПОСТРОЙКИ! ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ СЕ ОБАДЕТЕ НА ТЕЛЕФОН [phone]! ЩЕ ВИ ЗАРАДВА ОНОВА, КОЕТО ЩЕ ЧУЕТЕ!

Както им беше казал Джейк, табелката изглеждаше стара. Той си спомни допълнителния надпис върху нея; Еди също, макар че бе слушал само разказите на момчето — не защото означаваше нещо за него, а просто, защото му се струваше странно. Надписът стоеше: БАНГО СКАНК. Като забравена визитна картичка.

— Струва ми се, че телефонният номер е друг — каза Джейк.

— Така ли? Какъв беше старият? — поинтересува се Еди.

— Не помня.

— Как тогава си сигурен, че този е друг?

При различни обстоятелства тези въпроси навярно щяха да ядосат Джейк. Сега обаче, успокоен от близостта на розата, той просто се усмихна:

— Не знам. Вероятно няма причина, но наистина ми изглежда друг. Като таблото в книжарницата.

Роланд почти не ги слушаше. Продължи напред сред отломките и счупените стъкла, втренчен в мрака. Беше видял розата. До нея лежеше нещо, на мястото, където Джейк бе намерил ключа, но Стрелеца не му обърна внимание. Виждаше само розата, израсла в туфа трева, изцапана с розова блажна боя. Отпусна се на колене. След малко Еди и Джейк коленичиха от двете му страни.

Розата бавно разтвори цвят сякаш за поздрав. Тананикането се усили, зазвуча като ангелски хор.

13.

Сузана се справяше добре. Държеше се въпреки загубата на краката и половината от личността си и сега се бе отпуснала в обичайната си унизителна поза, приседнала, със свити колене, на тротоара. Бе опряла гръб в оградата на запустелия парцел. „Трябва ми само надпис върху парче картон и пластмасова чашка“ — помисли си с горчива ирония. Остана така и след като видя мъртвата. Гласът на розата помагаше. Ко също и вдъхваше увереност с топлата си козина. Тя го погали. Не спираше да си повтаря, че не е луда. Добре, беше пропуснала седем минути. Може би. А може би електронният часовник ги беше изял. Добре, една мъртва жена пресичаше улицата. Може би. А може би просто беше надрусана — Ню Йорк бе пълен с всякакви типове… „Наркоманка със зелени червеи по устата?“