Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 63

Хвърлям поглед назад към Изабел, която ми се струва много далече. Тя се опитва да ми се усмихне окуражително, но лицето й е напрегнато и бледо в мрака на катедралата. Спомням си как в първата си брачна нощ ми каза: «Не си отивай». Изричам само с устни същите думи към нея, а после се обръщам и тръгвам към баща си, за да изпълня волята му.

14

_Амбоаз, Франция, зимата на 1470_

Не мога да повярвам на мисълта за живота, който се открива пред мен. В студената светлина на зимните утрини се будя до Изабел и трябва да лежа неподвижно и да оглеждам каменните стени на стаята и гоблените с приглушени цветове в светлината на ранната сутрин, за да си напомня къде се намирам, колко далече стигнахме, и ослепителното си, невероятно бъдеще. После отново си казвам: аз съм Ан Уорик; все още съм аз. Сгодена съм за принц Едуард Ланкастърски, аз съм принцеса на Уелс, докато старият крал е жив, а след смъртта му ще стана Ан, кралица на Англия.

— Пак мърмориш — казва сърдито Изабел. — Мърмориш като луда старица. Млъквай, това звучи нелепо.

Стисвам устни, за да се принудя да млъкна. Това се е превърнало в мой ритуал, съблюдаван така редовно, както и утринната молитва. Не мога да започна деня, без да изредя промените в живота си. Сякаш не мога да повярвам, че съм тук, ако не изредя очакванията си, невероятните си надежди. Първо отварям очи и виждам отново, че съм в една от най-хубавите стаи на красивия замък Амбоаз. В този замък, сякаш излязъл от вълшебните приказки, ние сме гости на човека, който някога бе най-големият ни враг: Луи Френски, сега наш най-голям приятел. Сгодена съм и ще се омъжа за сина на лошата кралица и спящия крал, само че сега трябва винаги да помня да я наричам «почитаема майко», а него — царственият ми баща: крал Хенри. Изабел няма да бъде кралица на Англия, Джордж няма да бъде крал. Тя ще бъде моя първа придворна дама, а аз ще бъда кралица. И най-невероятното от всичко — баща ми вече превзе Англия с щурм, нахълта в Лондон, освободи спящия крал — крал Хенри — от Тауър, изведе го пред хората и гръмко го провъзгласи за крал на Англия, върнат на своя народ, възстановен на престола. Хората приветстват това. Колкото и да е невероятно, във Франция се научаваме да празнуваме триумфа на Ланкастър, да казваме «нашата династия», когато имаме предвид червената роза, обръщаме наопаки всяка преданост, на която съм била учена в живота си.

Кралица Елизабет, в ужас от откритата враждебност на баща ми, е избягала в свято убежище и се крие с майка си и дъщерите си, отново бременна, изоставена от съпруга си. Сега вече е без значение дали ще има момче, момиче, или ще пометне, както й пожела Джордж — синът й никога няма да седи на трона на Англия, защото династията Йорк е напълно сразена. Тя се спотайва в свято убежище, а съпругът й, красивият и някога могъщ крал Едуард, нашият приятел, нашият някогашен герой, избяга от Англия като страхливец, придружаван единствено от верния си брат Ричард и още половин дузина души, и те стоят и чакат, и се боят за бъдещето си някъде във Фландрия. Баща ми ще воюва с тях там догодина. Ще ги открие и ще ги убие като престъпници, като хора извън закона, каквито са те сега.