Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 62

— Лейди Ан, сега вие сте само една млада жена, вие сте никоя; но аз ще ви направя кралица на Англия и вие ще седите на моя трон и ще носите моята корона.

— Лейди Ан е подготвена за такова положение — казва майка ми.

Кралицата не й обръща внимание. Тя пристъпва напред и взема двете ми ръце между своите, сякаш й се заклевам във вярност.

— Ще ви науча да бъдете кралица — казва тя тихо. — Ще ви науча на това, което знам за куража, за предводителството. Синът ми ще бъде крал, но вие ще стоите редом с него, готова да защитавате трона с живота си, ще бъдете кралица, каквато бях аз — кралица, която умее да властва, която може да управлява, която може да сключва съюзи и да се придържа към тях. Бях още момиче, не много по-възрастна от вас, когато дойдох в Англия, и много бързо научих, че за да задържиш трона на Англия, трябва да подкрепяш съпруга си и да се бориш за трона му, денонощно, Ан. Денонощно. Ще изкова от вас меч за Англия, точно както и аз бях превърната в острие. Ще ви науча да бъдете кинжал, опрян в гърлото на измяната.

Помислям си за ужасите, които тази кралица навлече на страната със своите дворцови фаворити и амбицията си. Мисля си за баща ми, който твърдеше, че кралят се е потопил в сън, дълбок като смъртта, защото не е могъл да понесе живота си с нея в будно състояние. Помислям си за годините, когато баща ми управляваше Англия, а тази жена вилнееше в Шотландия, събирайки армия, която нахлу на юг като банда разбойници — полуголи, грабещи, изнасилващи и убиващи навсякъде, откъдето минеха, докато страната заяви, че няма да търпи повече тази кралица, и гражданите на Лондон затвориха портите си пред нея и помолиха най-добрата й приятелка Жакета Удвил да й каже да отведе армията от Севера обратно у дома.

Нещо от това проличава в лицето ми, защото тя се изсмива кратко и ми казва:

— Лесно е да се гнусиш, когато си момиче. Лесно е да бъдеш принципна, когато нямаш нищо. Но когато си жена и имаш син, чиято съдба е да заеме престола, след години чакане, и когато си кралица и искаш да си запазиш короната, ще бъдеш готова да сториш всичко, наистина всичко. Ще бъдеш готова да убиваш за това: да убиваш невинни младенци, ако е нужно. И тогава ще се радваш, че съм те научила на всичко, което знам — тя ми се усмихва. — Когато бъдеш способна да направиш всичко — всичко — за да задържиш трона си и да опазиш короната си и да задържиш съпруга си на мястото, което е редно да заема, тогава ще знаеш, че си се поучила от мен. Тогава наистина ще бъдеш моя дъщеря.

Тя ме отвращава, ужасява ме до смърт. Не смея да кажа нищо.

Тя се обръща към високия олтар. Виждам дребна крехка фигура, застанала до баща ми: принц Едуард. Пред него стои епископ с требник, отворен на страницата с брачния обред.

— Ела — казва лошата кралица. — Това е първата ти стъпка, аз ще направлявам всички други.

После ме хваща за ръката и ме повежда към него.

Аз съм на четиринайсет години, дъщеря на осъден предател в изгнание, за чиято глава е обявена цена. Предстои ми да се сгодя за момче, почти три години по-голямо от мен, син на най-ужасяващата жена, която Англия е познавала, и чрез този брак баща ми ще й помогне да връхлети обратно в Англия като вълчицата, с която я сравняват. И от този момент аз ще трябва да наричам това чудовище своя майка.