Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 65

Лицето му е винаги сдържано, очите — прикрити от миглите, и той рядко ме поглежда: вечно отклонява поглед. Когато някой му говори, той гледа надолу, сякаш няма достатъчно доверие в себе си, за да срещне погледа на говорещия. Разменя поглед понякога единствено с майка си, само тя може да го накара да се усмихне. Сякаш няма доверие никому, освен на нея.

— Прекарал е живота си със съзнанието, че народът му е отрекъл правото на трона, някои дори отричаха, че е син на баща си — казва ми Изабел благоразумно. — Всички говореха, че е син на херцога на Съмърсет, фаворита на кралицата.

— Дядо ни каза това — напомням й. — За да я опозори. Тя самата ми го каза. Каза, че именно затова забила главата му на копие върху стените на Йорк. Тя казва, че да бъдеш кралица означава да се изправиш пред живот, пълен с постоянни злословия, и че няма към кого да се обърнеш за защита освен към самата себе си. Тя казва…

— «Тя казва! Тя казва!» Никой друг освен нея ли не казва нищо? Говориш непрекъснато за нея, и въпреки това едно време, когато беше малко момиче, сънуваше кошмари за нея — напомня ми Изабел. — Будеше ни, пищейки, че вълчицата идва, мислеше си, че се крие в раклата пред леглото ни. Молеше ме да те увивам плътно в завивките и да те прегръщам здраво, за да не може да те вземе. Странно, че сега в крайна сметка се хващаш за всяка нейна дума и си сгодена за сина й, и напълно забравяш за мен.

— Не вярвам, че той изобщо иска да се жени за мен — казвам отчаяно.

Тя свива рамене. Напоследък Изабел не се интересува от нищо.

— Вероятно не иска. Вероятно трябва да прави каквото му нареждат, като всички нас. Може би нещата ще се развият по-добре за вас двамата, отколкото за нас, останалите.

Понякога той ме наблюдава, когато танцувам с дамите, но не ми се възхищава, в погледа му няма никаква топлота. Гледа ме, сякаш иска да ме прецени, сякаш иска да ме разбере. Гледа ме, сякаш съм загадка, която иска да разтълкува. Придворните дами на кралицата ми казват, че съм красива: малка кралица, кралица в миниатюра. Възхищават се на естествено къдравата ми кестенява коса, на синия цвят на очите ми, на гъвкавата ми момичешка фигура и на розовия цвят на кожата ми; но той никога не казва нещо, което да ме накара да мисля, че ми се възхищава.

Понякога той идва на езда с нас. Тогава язди заедно с мен и никога не говори. Язди добре, толкова добре, колкото и Ричард. Хвърлям поглед към него и си мисля, че е красив. Опитвам се да му се усмихвам, опитвам се да разговарям. Би трябвало да се радвам, че татко ми е избрал съпруг, който ми е толкова близък по възраст и изглежда толкова красив и внушителен на кон. И ще стане крал на Англия, но студенината му е напълно непроницаема.