Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 219
Филипа Грегъри
Синът ми Едуард, братовчедите му Маргарет и Теди и аз отиваме в Мидълхам, яздейки весело заедно, сякаш сме излезли на разходка за удоволствие. Ще остана с тях през остатъка от лятото, вече като кралица на Англия и господарка на собственото си време. През зимата всички ще се върнем в Лондон и аз ще взема децата с мен в Гринич. Едуард ще трябва да има още учители, трябва му и допълнително обучение по езда; налага се да укрепим силите му, защото той още е крехко момче. Трябва да бъде подготвен да стане крал на свой ред. След няколко години ще отиде да живее в Лъдлоу, а неговият съвет ще управлява Уелс.
Когато поемаме по пътя на север към Мидълхам, Ричард ни оставя и тръгва обратно на юг, обкръжен от малък ескорт, сред който са отдавнашните ни приятели сър Джеймс Тиръл, сега назначен за началник на кралската свита, Франсис Лъвъл, Робърт Бракънбъри и останалите. Ричард целува децата и ги благославя. Взема ме в обятията си и ми прошепва да дойда при него веднага щом настъпи есента. Чувствам как сърцето ми се стопля от любов към него. Най-сетне победихме, най-сетне сме благословени. Той ме направи кралица на Англия, каквато съм родена да бъда, а аз го дарих с принц и наследник. Заедно изпълнихме мечтата на баща ми. Това наистина е победа.
По пътя си на юг, Ричард ми пише набързо:
«Ан,
Подобно на разлютена змия, Ривърс са се надигнали и са по-опасни от всякога. Организираха нападение срещу Тауър, за да измъкнат от там момчетата, и бяха победени на косъм в отчаяна битка. Не можем да арестуваме никого — те се изпариха. Ан, казвам ти, бях наредил да я пазят така зорко, че си мислех, че никой не може да влезе или да излезе от мрачното й убежище, но тя по някакъв начин е успяла да събере срещу нас малка армия. Нейната армия без ливрея или отличителни знаци връхлетя и се оттегли подобно на рояк призраци, и сега никой не може да ми каже къде са.»
Някой е събрал войска и й е платил — но кой?
«Все още държим момчетата, слава на бога. Преместих ги в други стаи, по-навътре в Тауър. Но съм потресен, защото виждам колко голяма е скритата й власт. Тя ще изчака, а после ще връхлети отново. Колко души може да набере на своя страна? Колцина от онези, които ликуваха на нашата коронация, са й изпратили войници и оръжия? Предаден съм и не зная на кого да се доверя. Изгори това.»
— Какво има, ваша светлост? — Малката Маргарет е до мен, тъмносините й очи са отправени озадачено към ужасеното ми лице. Обгръщам я с ръка и чувствам колко е топла и мека, а тя се сгушва в мен. — Нали не са лоши новини? — пита тя. — Нали нищо не се е случило с чичо ми, краля?
— Той има тревоги — казвам, мислейки си за коварството на жената, която се крие в мрака и която направи това момиченце сираче. — Има врагове. Но той е силен и смел и има добри приятели, които ще му помогнат срещу лошата кралица и нейните незаконородени синове.
61
Говоря на Маргарет уверено, но греша. Съпругът ми има по-малко приятели, отколкото си мислех, отколкото мислеше той.
