Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 217

60

_Кралско пътуване, лятото на 1483_

Посрещането, което ни оказват по пътя, при всяко спиране, ни подсказва, че сме постъпили правилно. Хората са почти обезумели от облекчение, че опасността от война е предотвратена, и че моят съпруг ни е осигурил мир. Ричард е събрал около себе си мъже, на които може да се довери. Хенри Стафорд, херцог Бъкингам, остави съпругата си от семейство Удвил у дома, за да въведе Ричард в катедралата в качеството си на велик шамбелан на Англия. Джон Хауард, който превзе отново флота на Ривърс за нас, става новият херцог Норфолк — първи от рода Хауард и запазва корабите, които е завоювал; той е лорд-адмирал. Моят сродник граф Нортъмбърланд е посочен за управител на северните провинции за срок от една година. Пътуваме без охрана, сигурни в знанието, че в Англия няма никой, който да не ни приема с отворени обятия. Враговете ни са мъртви или затворени в убежище, момчетата Ривърс са на сигурно място в Тауър. А във всеки град, където отсядаме — Рединг, Оксфорд, Глостър — организират шествия с живи картини и празненства, за да ни приветстват и да ни уверят в предаността си.

Семейство Ривърс са си навлекли такава омраза, че хората биха приели почти всеки достатъчно силен владетел на мястото на едно момче, чието семейство е готово да погълне Англия. Но, което е още по-добре, хората отново имат на трона Плантагенет — моя съпруг, който толкова прилича на своя обичан баща и съименник, чийто брат избави страната от спящия крал и лошата кралица, и който сега я избавя отново от друга амбициозна жена.

Никой дори не пита за момчетата, които сме оставили в Тауър. Никой не иска да си спомня за тях или за майка им, която още се цупи в мрака на убежището. Сякаш цялата страна иска да забрави, че е имало месеци на страх от бъдещето, и седмици, когато никой не знаеше кой ще бъде крал. Сега имаме крал, коронясан пред погледа на хората и помазан от Бог, и той и аз яздим из Англия в самия разгар на лятото, правим си пикници под дърветата, когато слънцето напича, и влизаме в красивите градове на Англия, където ни посрещат като спасители.

Само един човек ме пита за момчетата Ривърс, изоставени в безмълвния Тауър, пита за майка им в нейното убежище само на три мили по-нагоре по реката. Сър Робърт Бракънбъри, сега назначен за началник на лондонската борса и комендант на Тауър, е натоварен с отговорността да ги пази. Той е единственият човек, който ме пита с безцеремонния си йоркшърски маниер: