Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 218

— Е, какво ще стане с копелетата на Ривърс, ваша светлост? Сега, когато ги задържахме и са поверени на мен?

Той е честен човек, и аз бих му се доверила почти за всичко. Хващам го подръка, докато влизаме във вътрешния двор на красивия колеж в Оксфорд.

— Те нямат бъдеще — казвам му. — Не могат да бъдат нито принцове, нито дори обикновени мъже. Ще трябва да ги задържим завинаги затворени. Но съпругът ми знае, както зная и аз, че те вечно ще представляват опасност за нас. Ще представляват опасност чрез самото си съществуване. Ще бъдат заплаха за нас, докато са живи.

Той прави пауза и се обръща към мен. Откритият му поглед среща моя.

— Бог да ви е на помощ, нима бихте желали смъртта им, ваша светлост? — пита той простичко.

Поклащам глава в мигновен пристъп на отвращение.

— Не мога да желая това — казвам. — Не и смъртта на две момчета, на две невинни момчета.

— Ах, имате твърде нежно сърце…

— Не мога да го желая — но какъв живот могат да имат те? Ще бъдат затворници завинаги. Дори ако се откажат от всякакви претенции за трона, винаги ще има някой, който да иска трона от тяхно име. А каква безопасност можем да имаме ние, докато те са живи?

Заминаваме за Йорк, където синът ни — който сега е принц Едуард — ще бъде провъзгласен за Уелски принц. Това е проява на почит към града, който подкрепяше Ричард отначало докрай и където той е по-обичан, отколкото във всяка друга част на страната. В оградения със стени град получаваме по-бляскаво посрещане от всичко, което сме видели досега. Под високите сводове на катедралата на Йорк моят син Едуард тръгва напред, наблюдаван от братовчедите си Едуард и Маргарет, и поема златния жезъл и малката златна корона на Уелски принц. От приветствените възгласи, когато излиза на стъпалата на катедралата да поздрави тълпите, птиците се издигат изплашено и започват да кръжат в небето. Прекръствам се и прошепвам: «Слава на Бога.» Знам, че баща ми гледа как провъзгласяват внука му за Уелски принц, и че на небето той знае, че борбата му е приключила, най-сетне, с победа. Кралесъздателят направи своя внук принц. На трона на Англия ще има момче от рода Уорик.

Ще останем на Север известно време, тук винаги ще бъде нашият дом, защото тук сме по-щастливи от където и да било другаде. Ще преустроим двореца в Шериф Хътън, където ще живеят децата, на сигурно разстояние от болестите и чумата в Лондон, на безопасно разстояние — така си мисля — от мрачното присъствие на победената кралица във влажното й убежище под Уестминстърското абатство. Това ще бъде нов дворец в Северна Англия, който ще съперничи на Уиндзор или Гринич, а богатството от двора ще се влее при приятелите и съседите ни, приближените ни хора на север, на които имаме доверие. Ще превърнем Севера в златно кралство, достатъчно бляскаво, за да съперничи дори на самия Лондон. Сърцето на страната ще бъде тук, където кралят и кралицата — северняци по рождение и симпатии — ще живеят сред високите зелени хълмове.