Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 221

_Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен._

Мислех си, че ако принцовете са мъртви, тогава няма да има друг претендент за престола; че времето на моя съпруг на престола ще бъде спокойно, а синът ми ще заеме мястото му, когато Бог сметне за угодно да ни призове. Сега разбирам, че всеки мъж може да бъде кралесъздател. Само миг след като един престол остане празен, вече се появява някой, готов да вземе короната. А новите принцове избуяват като плевели в посев, веднага щом се разнесе слухът, че онзи, който носи короната, е мъртъв: _Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен._

А сега друг млад мъж, наричащ себе си наследник, се появява от нищото. Хенри Тюдор, синът на Маргарет Боуфорт от династията Ланкастър, и на Едмънд Тюдор от фамилията Тюдор, би трябвало да бъде далеч от мислите на всички, както беше далече и от очите ни. Кракът му не е стъпвал в тази страна от години, не и откакто майка му побърза да го изпрати в чужбина, за да го опази от бдителността на династията Йорк. Когато Едуард беше на трона, много стъпки деляха момчето от наследяването на престола, и въпреки това Едуард беше готов да го затвори в Тауър, беше готов тихомълком да се разпореди за смъртта му. Именно затова Маргарет Боуфорт го задържа надалече и поведе много предпазливи преговори за завръщането му. Дори ми беше жал за нея, защото тъгуваше за сина си. Тя дори ми съчувстваше, когато Джордж пожела да отпрати сина си. Мислех, че между нас съществува разбиране. Мислех, че сме приятелки. Но през цялото това време тя е чакала. Чакала е и е мислила кога ще се върне синът й — като враг на краля на Англия, независимо дали кралят е Едуард или моят съпруг Ричард.

_Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен._

Следователно Хенри Тюдор претендира за престола по линия на връзката си с династията Ланкастър, и майка му вече не е моя приятелка, отхвърля маската си на покорна привързаност и се превръща в подбудителка на война. Тя ще воюва срещу нас. Ще каже на всички, че принцовете са мъртви, а моят съпруг — техен убиец. Ще каже на всички, че следващият наследник е нейният син и че трябва да отхвърлят един такъв тиранин, един кралеубиец.

Качвам се по тъмните стълби до северната кула, където съм се разхождала толкова много пъти с Ричард, под късната слънчева светлина в края на деня, разговаряйки за радостите на децата, за земята, за управлението на севера. Сега е тъмно и студено, а луната се показва в сребристо сияние на далечния хоризонт.

_Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен._

Не вярвам, че съпругът ми е дал заповед за убийството на племенниците си. Никога няма да повярвам в това. Мястото му на трона беше сигурно, той ги обяви за незаконородени. Никой дори не ги спомена по време на пътуването ни. Те бяха забравени, а ние бяхме приети от хората. Единствено аз, разговаряйки с коменданта на Тауър казах, че макар да не мога да желая смъртта им, знам, че трябва да мисля за нея. А комендантът на Тауър, техният тъмничар, беше този, който отбеляза, че имам нежно сърце. Ричард не би дал заповед да убият момчетата — сигурна съм в това. Но знам, че не съм единственият човек, който обича Ричард и иска да го опази. Знам, че не съм единственият човек, който мисли, че момчетата ще трябва да умрат.