Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 220

Няколко дни по-късно пристига друго писмо, надраскано набързо:

«Най-лъжливият приятел, най-коварният изменник — Бъкингамският херцог е най-невярното същество на земята.»

Изпускам листа за миг и ми е почти непоносимо да продължа да чета.

«Съюзил се е с две коварни жени, всяка от тях достойна по злината си за другата.

Елизабет Удвил го е прелъстила, за да застане на нейна страна, и се е съюзила с друга вещица, Маргарет Боуфорт, която носеше шлейфа ти на нашата коронация, която винаги е била толкова добра и любяща към теб, съпругата на моя приятел, на верния лорд Томас Станли, когото направих свой таен съветник.

Вероломство и измама.

Маргарет е сгодила сина си, Хенри Тюдор, за Елизабет, момичето на Ривърс — и всички са се вдигнали срещу нас, събират приближените си, викат Хенри Тюдор да дойде тук от Бретан. Хенри Стафорд, херцог Бъкингам, човекът, на когото бях готов да поверя живота си, стана изменник и е на тяхна страна. Сега събира войските си в Уелс, и скоро ще влезе в Англия. Потеглям веднага за Лестър.

Най-лошото от всичко — по-лошо от всичко до тук — Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен. Това означава, че Ривърс ще се борят да поставят Тюдор и принцеса Елизабет на престола. Това означава, че страната — и историята — ме заклеймяват като убиец, детеубиец, тиранин, който се обръща срещу братовия си син и погубва собствената си кръв. Не мога да понеса това петно върху името и честта си. Това е клевета, която полепва като катран. Моли се за мен и за нашата кауза.

Ричард»

Правя каквото ми поръчва. Отивам право в параклиса, без да кажа нито дума на никого, и коленича с очи, приковани в разпятието над олтарната преграда. Взирам се в него, без да мигам, сякаш искам да изгоря и прогоня от погледа си писмото, което ми съобщи, че хората, които бяхме смятали за свои приятели — красивият, очарователен Бъкингамски херцог, вечният победител лорд Томас Станли, съпругата му Маргарет, която беше толкова мила и гостоприемна към мен, когато най-напред дойдох в Лондон, която ме заведе в голямата гардеробна и ми помогна да избера роклята си за коронацията — всички те са измамници. Епископ Мортън, когото обичах и на когото се възхищавах от години — също е мним приятел. Но изречението, което остава в ума ми, което отеква в ушите ми по време на нашепваната от мен «Аве Мария», която повтарям отново и отново, сякаш за да удавя звука на няколкото думи, е: _Бъкингам говори пред всички, че принцовете са мъртви, и то погубени от мен._

Когато се изправям на крака, е тъмно — това ранното есенно смрачаване. Студено е и ме побиват мразовити тръпки, когато свещеникът внася свещите, а членовете на домакинството влизат след него за вечерната молитва. Свеждам глава, когато той минава покрай мен, но после излизам с неуверени стъпки от параклиса в студената вечер. Бяла улулица изкрясква и се спуска ниско над мен, и аз се снишавам, сякаш тя е дух, който минава покрай мен, предупреждение от вещицата, която събира войските си срещу нас.