Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 216

Те винаги ще представляват опасност за нас. Към тях винаги ще насочват взор всички недоволни, всеки, който пожелае да оспори нашето управление. Елизабет Удвил ще прекара живота си, опитвайки се да ги отведе от нас, опитвайки се да ги върне на престола. Ще въведем ужасна заплаха в собствения си дом. Баща им, крал Едуард, никога не би търпял подобна опасност. Баща ми щеше да мисли същото. Баща ми задържа крал Едуард веднъж и каза, че след като Едуард избягал и се възкачил отново на трона, той разбрал, че следващия път, когато го залови, няма да има друг избор, освен да го убие. Едуард научи този урок от баща ми. Когато плени стария крал, Хенри, той го опази само докато имаше наследник от династията Ланкастър. Смъртта на моя съпруг, принц Едуард, беше смъртната присъда за баща му. Когато крал Едуард видя, че може да сложи край на династията Ланкастър, той го стори онази нощ: уби крал Хенри, а братята му Джордж и Ричард помогнаха на убиеца, на кралеубиеца. Даваха си сметка, че жив той винаги може да стане център на бунт, ще бъде опасност за тях. Мъртъв, той можеше да бъде оплакан; но не представляваше заплаха. Не се съмнявам, че докато е живо, момчето Удвил представлява опасност за нас. Всъщност не бива да се допусне никое от тези момчета да остане живо. Само моята мекушава нежност и обичта на Ричард към брат му ни карат да решим, че те трябва да бъдат пощадени. Нито баща ми, нито братът на Ричард биха били такива мекосърдечни глупци.

Загръщам се малко по-плътно с наметката си, макар че нощта е топла; ветрецът, който повява през отворения ми прозорец, носи мраза на дълбоката река. Мисля си как би се смяла Изабел, ако ме види сега, в кожите на Елизабет Удвил — същият скъпоценен хермелин, който Изабел някога прибра в сандъка с роклите си, а после трябваше да върне обратно. Изабел щеше да се смее на триумфа ни. Ние спечелихме тази вечер, накрая спечелихме, и онова малко момиче, което бях тогава, което си играеше на кралица в нощта на коронацията на Елизабет Удвил, в същата тази кула, ще носи короната утре.

А съмненията, които ми нашепваше майка ми, са без никакво значение. Независимо дали бракът ми е бил валиден или не, коронацията ми ще бъде извършена от архиепископ със свещен елей. Ще стана кралица на Англия и ще си възвърна спокойствието. Ричард ме направи своя съпруга пред Бога; сега ме прави своя кралица пред целия свят. Вече не е нужно да се питам дали ме обича. Той ми даде пръстена си тайно, а короната ще ми даде пред всички. Ще бъда кралица Ан, както искаше баща ми.

Оставям настрана кожата, пускайки я върху един стол, сякаш няма никаква цена. Сега имам цял гардероб, пълен с кожи, имам най-изящни накити, а всяка година ще ми изплащат цяло състояние за издръжка на домакинството ми като кралица, както е редно. Ще живея така пищно, както кралицата преди мен, разполагам с всички рокли на Елизабет и ще поръчам да ги преправят по моите мерки. Плъзвам се между затоплените, меки като коприна чаршафи на голямото легло, с балдахина от златен брокат и подплатените с червено кадифе завеси. От сега нататък ще се заобикалям само с най-красиви неща. От сега нататък, ще имам само най-доброто. Родена съм като дъщеря на кралесъздател, а утре неговият план за мен ще се сбъдне и аз ще стана кралица. А когато съпругът ми умре, нашият син Едуард, внукът на кралесъздателя, ще стане крал на свой ред, и родът Уорик ще бъде кралската фамилия на Англия.