Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 215

— Мисля, че ти имаш по-голямо право над трона от сина й — изричам гласно. И си помислям: «А аз имам по-голямо право над трона от нея. Аз ще бъда кралица на Англия, каквато трябва да бъда.»

Той все още се колебае.

— Завземането на престола е решителна стъпка.

Отивам при него и вземам ръката му. Сякаш сме сключили ръце, давайки отново годежния си обет. Откривам, че се усмихвам, и чувствам, че бузите ми горят. В този решителен миг съм истинска дъщеря на баща си.

— Това е съдбата ти — казвам му, и чувам как в собствения ми глас отеква увереност. — По рождение, по призвание и по възпитание ти си най-добрият крал, когото Англия би могла да има в тези времена. Направи го, Ричард. Възползвай се от шанса си. Това е както твое, така и мое рождено право. Да го вземем. Да го вземем заедно.

59

_Тауър, Лондон, юли 1483_

Отново съм в кралските апартаменти на Тауър, загледана през тесните прозорци към луната, която чертае сребриста пътека по тъмните води на реката. Отново чувам тишината на нощта, а някъде отдалече едва доловимо се носи музика. Това е нощта преди коронацията ни, и аз съм се откъснала от празничното пиршество, за да се помоля и да погледам бързо течащата вода, докато реката устремно бърза към морето. Ще бъда кралица на Англия. Отново си прошепвам обещанието, което първо ми беше дадено от баща ми. Ще бъда Ан, кралица на Англия и ще бъда коронясана утре.

Знам, че _онази_ жена ще бъде край малкия си прозорец, надзъртайки навън към тъмнината пред своето убежище, със сгърчено от скръб красиво лице, ще се моли за синовете си, знаейки, че държим и двамата в плен при нас, и че никой от тях никога няма да бъде крал. Знам, че тя ще ни проклина, усуквайки окървавено парче плат в ръцете си, ще прави восъчни фигурки, ще счуква билки и ще ги гори на огъня. Цялото й внимание ще бъде насочено към Тауър точно както луната, която тази нощ чертае по водата сребриста пътека, сочи към тяхната спалня.

Тяхната спалня, спалнята на нейните момчета. Защото те са тук, и двете момчета, в Тауър, с мен, на горния етаж. Ако изкача само няколко стъпала по витото каменно стълбище и наредя на пазача им да отстъпи встрани, мога да вляза в покоите им и да ги видя заспали, в едно легло, с озарени от бледата лунна светлина лица, с тъмни ресници, отпуснати върху бузите им, а топлите им малки гърди, облечени в бял, украсен с дантела лен, се повдигат и спускат в дълбокия покой на детския сън. Принц Едуард е само на дванайсет години, с едва забележим рус пух по горната устна, с крака, изпружени на леглото, дълги и тънки като на жребче. Брат му Ричард навършва десет години другия месец; роден е в същата година като моя син Едуард. Как мога някога да погледна нейния син, без да се сетя за своя? Той е весело малко момче: дори заспал, се усмихва на някакъв забавен сън. Сега тези момчета са поверени на нашите грижи, ще бъдат наши повереници, докато пораснат и станат мъже. Ще трябва да ги държим в замъка Мидълхам или Шериф Хътън, някой от северните ни домове, където можем да имаме доверие на слугите да ги пазят внимателно. Предвиждам, че ще трябва да ги задържим завинаги. От очарователни момчета те ще се превърнат в затворници. Никога не можем да ги пуснем да си отидат.