Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 214

Майка му подминава забележката, свивайки рамене.

— Следователно този брак е бил валиден. В брака с _онази_ жена Удвил службата е била извършена от неизвестен свещеник, който може дори да не е бил ръкоположен. Бракът на Едуард с Елизабет Удвил е бил мним. Било е двуженство.

— Какво? — прекъсвам я, без да схващам нищо от това. — Почитаема майко, какво искате да кажете?

— Питайте съпруга си — казва тя. — Епископ Стилингтън разказа сам историята, нали? — обръща се тя настойчиво към Ричард. — Епископът не се намеси, не каза нищо, когато Едуард пренебрегна лейди Елинор и тя отиде в манастир. Едуард възнагради мълчанието му. Но когато епископът видял, че семейство Ривърс възнамеряват да поставят на престола своето незаконородено момче, отишъл при съпруга ви и му разказал всичко, което знаел. Едуард бил женен, когато сключил тайното си споразумение с Елизабет Удвил. Дори ако свещеникът е бил истински, дори ако службата е била истинска, пак е била без стойност. Едуард вече е бил женен. Онези деца, всички онези деца, са копелета. Не съществува благороднически род Ривърс. Няма кралица. Тя е метреса, а незаконните й синове са претенденти. Това е всичко.

Обръщам се удивено към Ричард.

— Вярно ли е това?

Той ме стрелва с бърз, измъчен поглед.

— Не знам — казва кратко. — Епископът твърди, че оженил Едуард за лейди Елинор в законна церемония. И двамата са мъртви. Едуард обяви Елизабет Удвил за своя съпруга, а сина й — за свой наследник. Нима не трябва да зачета желанията на брат си?

— Не — казва майка му безцеремонно. — Не и когато желанието му е било погрешно. Не е нужно да отстъпваш престола на едно копеле.

Ричард се обръща с гръб към огъня. Обгръща с длан рамото си.

— Защо не сте говорили за това никога преди? Защо го чух първо от епископ Стилингтън?

Тя вдига ръкоделието си.

— Какво имаше за казване? Всички знаят, че я мразя и че тя ме мрази. Докато Едуард беше жив и държеше да я нарича своя съпруга и да признава децата, какво значение биха имали думите ми? Или думите на който и да било друг? Той беше затворил устата на епископ Стилингтън, защо аз да се обаждам?

Ричард клати глава.

— Около Едуард има скандали още откакто се качи на престола — казва той.

— И нито една дума срещу теб — напомня му майка му. — Заеми сам престола. В Англия няма нито един мъж, който би защитил Елизабет Удвил, освен ако не е някой от семейството й или вече не го е подкупила да й служи. Всеки друг я познава каквато е в действителност: прелъстителка и вещица.

— Тя ще бъде мой враг до живот — отбелязва Ричард.

— Тогава я дръж в свято убежище до живот — казва тя, усмихвайки се, самата тя напомняща на вещица. — Дръж я на осветена земя, в полумрак, и малкото й вещерско сборище от дъщери заедно с нея. Арестувай я. Дръж я там — като отшелница с потомството й от копелета.

Ричард се обръща към мен.

— Какво мислиш?

Стаята притихва в очакване на решението ми. Мисля си за баща ми, който уби големия си кон, а после загуби собствения си живот, водейки битка, за да бъда поставена на трона на Англия. Мисля си за Елизабет Удвил, която е проклятието на дните ми и убийца на сестра ми.