Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 213

— Какво друго мога да направя? — пита ме настойчиво Ричард. — Какво друго мога да сторя, освен да коронясам момчето, отгледано да бъде мой враг? Той е син на брат ми, мой племенник е. Дори ако мисля, че е възпитан като мой враг, какво друго мога да извърша, какъв друг почтен изход има от това положение?

Край огнището майка му вдига глава и се заслушва. Усещам погледа на тъмносините й очи, вперен в мен. Тази жена стоеше в центъра на Лъдлоу и чакаше бунтовната армия на лошата кралица да нахлуе през портите. Това е жена, която не знае страх. Тя ми кимва, сякаш за да ми даде позволение да изрека онези думи, да произнеса очевидното.

— По-добре ще е ти да заемеш престола — казвам простичко.

Ричард ме поглежда. Майка му се усмихва и оставя настрана ръкоделието си. В него от дни не е направен дори един бод.

— Постъпи така, както постъпи и брат ти — казвам. — При това неведнъж, а два пъти. Отне трона от Хенри в битка неведнъж, а два пъти, а правото на Хенри върху престола бе утвърдено, за разлика от правото на момчето на Ривърс. Момчето дори не е коронясано, нито дори миропомазано. То е просто един претендент за престола, а ти си друг. Той може да е син на краля, но е още момче. Може дори да не е негов законен син, а копеле, едно от многото. Ти си брат на краля, вече мъж, готов да управлява. Вземи трона от него. Това ще даде сигурност на Англия, това е най-доброто за семейството ти, това е най-доброто за теб — чувствам как сърцето ми внезапно започва да пулсира от амбиция, бащината ми амбиция — че трябва да бъда кралица на Англия в крайна сметка.

— Едуард ме посочи за лорд-протектор, не за свой наследник — казва Ричард сухо.

— Той така и не узна същността на кралицата — казвам разгорещено. — Отиде в гроба, омагьосан от нея. Беше заблуден от нея.

— Момчето дори не е наследник на Едуард — вмята внезапно майка му.

Ричард вдига ръка да я спре.

— Ан не знае това.

— Време е да узнае — казва тя рязко. Обръща се към мен. — Едуард беше женен за една жена, твоя сродница: Елинор Бътлър. Знаеше ли?

— Знаех, че тя е… — търся думи. — Фаворитка.

— Не просто негова блудница, били са женени тайно — казва херцогинята безцеремонно. — Точно същият номер е изиграл и на Елизабет Удвил. Обещал брак, организирал някаква размяна на обети пред самозван свещеник…

— В случая трудно би могло да се говори за самозван свещеник — прекъсна я Ричард от мястото си, взирайки се гневно в огъня, подпрял една ръка на стената на огнището. — Накарал е епископ Стилингтън да извърши бракосъчетанието с Елинор Бътлър.