Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 212

Не казвам нито дума, докато един слуга ни поднася пилешко фрикасе. След като той се отдалечава, прошепвам:

— Обезглавен? Уилям Хейстингс? Без съдебен процес? Просто така?

Майка му се нахвърля гневно върху ми.

— «Просто така»! — повтаря тя. — Защо не просто така? Мислите ли, че кралицата е настоявала на честен процес за сина ми? Нима мислите, че Джордж бе съден с честен съдебен процес, когато тя пожела смъртта му?

— Не — казвам, признавайки истинността на думите й.

— Е, във всеки случай, свършено е — казва Ричард, разчупвайки белия хляб. — Не можех да поставя принца на трона, докато Хейстингс беше в съюз с кралицата срещу мен. Щом той бъдеше коронясан за крал и свободен да избира съветниците си, те щяха да го откъснат от мен и да поставят пред него смъртната ми присъда. И той щеше да я подпише. Когато разговарям с него, ми е ясно, че той е изцяло под тяхно влияние, изцяло е в тяхна власт. Ще трябва да наредя Антъни Удвил, Ричард Грей и техният сродник, Томас Вон, също да бъдат екзекутирани. Всички те ще настройват принца срещу мен. Ще бъда в безопасност, едва когато те са мъртви — той поглежда ужасеното ми лице и допълва: — Това е единствената възможност да го коронясам. Трябва да унищожа близките на майка му. Трябва да го направя крал с един-единствен съветник — самия мен. Когато те бъдат мъртви, ще трябва да се изправя само срещу нея — заговорът е разбит.

— Трябва да газиш през кръвта на невинни хора — казвам с равен тон.

Той ме поглежда в очите, без да трепне.

— За да го поставя на трона — казва. — Да го направя добър крал, а не тяхна маша — да, да, трябва.

В мрачното си убежище кралицата прави своите магии и нашепва своите заклинания срещу нас. Знам, че е така. Почти мога да почувствам как злата й воля напира като речна мъгла в залостените прозорци на задните стаи на замъка Бейнардс. Чувам от почетните си дами, че кралицата е предала втория си син на грижите на своя приятел и сродник кардинал Баучър. Кардиналът й се заклел, че момчето ще бъде в безопасност, и отвел момчето Ричард от нея, за да се присъедини към брат си Едуард в кралските покои в Тауър, за да се подготви за коронацията.

Не мога да повярвам, че тя ще се състои. Дори ако задържим момчетата под нашите грижи, дори ако ги отведем в замъка Мидълхам и се отнасяме с тях като с наши родни деца, принцът не е обикновено дете. Той никога не може да бъде третиран като обикновен повереник. Той е дванайсетгодишно момче, възпитано като бъдещ крал. Обожава майка си и никога няма да я предаде. Бил е образован, обучаван и съветван от чичо си Антъни Удвил; никога няма да прехвърли обичта и предаността си върху нас, ние сме непознати за него; може да са му казали, че сме негови врагове. Държали са го като в примка още от бебе, той е изцяло тяхно творение, нищо не може да промени това сега. Тя го извоюва от нас, неговото истинско семейство, точно както завоюва съпруга си, откъсвайки го от братята му. Ричард ще короняса едно момче, което ще порасне и ще се превърне в негов смъртен враг — колкото и добре да се отнасяме с него. Ричард ще направи Елизабет Удвил майка на краля на Англия. Тя ще вземе бащината ми титла — «кралесъздател». Не се съмнявам, че тя ще постъпи точно както щеше да постъпи баща ми — ще изчака и после постепенно ще отстрани всички съперници.