Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 203
Филипа Грегъри
— Да дойда ли и аз?
Той поклаща глава.
— Не, ще потегля бързо с най-близките си приятели. Робърт Бракънбъри вече тръгна да осигури коне за нас по пътя. Чакай тук, докато уредя Елизабет Удвил и цялото проклето семейство Ривърс да се оттеглят в тих траур в замъка Уиндзор и да се махнат от пътя ни. Ще изпратя да те доведат, когато се сдобия с държавния печат и Англия бъде под мое владение — той се усмихва. — Това е моят миг на величие, както и миг на скръб. За известно време — докато момчето порасне достатъчно — ще управлявам Англия като крал. Ще приключа войните с Шотландия и ще преговарям с Франция. Ще се погрижа в цялата страна да има справедливост и постовете да се заемат от достойни мъже — мъже, които не са сродници на Ривърс. Ще отстраня Ривърс от постовете им и ще ги прогоня от големите им имоти. Ще оставя своя отпечатък върху Англия през тези години, и хората ще знаят, че съм бил добър защитник и добър брат. Ще поема грижата над малкия Едуард и ще го науча какъв велик човек беше баща му — и колко по-велик можеше да бъде, ако не беше _онази_ жена.
— Ще дойда в Лондон веднага щом пратиш да ме повикат — обещавам. — А тук ще се молим за душата на Едуард. Той беше голям грешник, но беше достоен за обич.
Ричард клати глава.
— Беше предаден от жената, която постави на най-високото място в страната — казва. — Беше оглупял от любов. Но аз ще се погрижа най-хубавите части от наследството му да бъдат предадени на сина му. Ще направя това момче истински внук на баща ми — той млъква за миг. — А колкото до _нея_, ще я изпратя обратно в селото, от което дойде — зарича се той, в миг на необичайно озлобление. — Тя ще отиде в някое абатство и ще живее в усамотение. Всички се нагледахме достатъчно на нея и на безбройните й братя и сестри. С Ривърс в Англия е свършено. Ще ги прогоня.
Ричард потегля още същия ден. Спира в Йорк и той и целият град полагат клетва за вярност пред племенника му. Той казва на гражданите, че ще отдадат почит на покойния крал чрез верността си към неговия син, и продължава към Лондон.
После нямам никаква вест от него. Не се изненадвам от мълчанието, той пътува към Лондон — какво има да ми пише, освен за бавното им придвижване през калта в тези пролетни дни? Знам, че ще се срещне с Бъкингамския херцог, младият Хенри Стафорд, който беше оженен против волята си за Катрин, сестрата от семейство Удвил, когато и двамата бяха деца; който издаде смъртната присъда на Джордж, отивайки против съвестта си, за да угоди на кралицата и сестра й. Знам, че Уилям Хейстингс, верният приятел на краля, е писал на Ричард да дойде веднага, и го е предупредил за враждебността на кралицата. Великите лордове ще се съберат да защитят момчето Едуард, наследника на бащиния си трон. Знам, че семейство Ривърс ще искат да обкръжат и защитят наследника си от всички останали — но кой би могъл да откаже на Ричард, брата на краля, посочен за лорд-протектор на Англия?