Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 205

Чакам. Изпращам един от стражите ни с писмо до Ричард, умолявайки го за новини. Предупреждавам го срещу зложелателството на кралицата.

«Знаеш какви сили владее тя, затова се пази от тях. Направи каквото е нужно, за да опазиш наследството на брат си и да осигуриш нашата безопасност.»

Сама в замъка Мидълхам, прекарвам всеки следобед с децата, сякаш единствено чрез постоянно бдение мога да попреча на горещия, разнасящ чума вятър да повее към тях от Лондон, да спра полета на изпратена стрела, да се уверя, че новият кон е добре обучен и че Едуард може да се справи с него. Ако можех да задържа сина си в обятията си като бебето, каквото беше някога, никога не бих го пуснала от там. Не се съмнявам, че сивите очи на кралицата са насочени към нас, че умът й е насочен против съпруга ми, че тя сигурно крои планове и замисля смъртта ни, че най-сетне е съвсем ясно — ние сме се изправили срещу нея.

57

_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, юни 1483_

Всяка сутрин, когато изляза от параклиса, отивам и заставам на върха на южната кула, взирайки се на юг, по пътя за Лондон. Един ден виждам тънък стълб от прах, който се вдига, носен от вятъра, над неравния път след преминаването на половин дузина конници. Извиквам на прислужницата си:

— Доведи децата в стаята ми и повикай стражите. Някой идва.

Разтревоженото й изражение и начинът, по който хуква надолу по стъпалата ми подсказват, че не съм единственият човек, който знае, че съпругът ми далеч не е успял да подсигури спокойно встъпване във властта на племенника си, а и е в опасност, и че тази опасност може да достигне дори нас, тук, в най-сигурния ни дом.

Чувам как решетката на крепостната врата се спуска с трясък, а подвижният мост се вдига със скърцане, и бързите стъпки на мъжете, които се втурват да застанат по стените на замъка. Когато отивам в голямата зала, децата ме чакат. Маргарет държи здраво ръката на брат си. Едуард е препасал късия си меч, а бледото му лице е решително. И тримата коленичат за благословията ми и когато полагам длан върху топлите им глави, ми идва да заплача от страх за тримата.

— Към замъка идват конници — казвам колкото мога по-спокойно. — Може би са пратеници на баща ви, но при този смут, който цари в страната, не смея да поемам рискове. Затова изпратих да ви доведат.

Едуард се изправя на крака.

— Не знаех, че в страната цари смут?

Поклащам глава.

— Не се изразих правилно. Страната е мирна, в очакване на справедливото управление на баща ви като регент — казвам. — Мястото, където цари смут, е дворът, защото мисля, че кралицата ще се опита да управлява вместо сина си. Може да се опита да си присвои ролята на регент. Безпокоя се за баща ти, който е обвързан от обещанието си към краля да вземе принц Едуард под своя закрила и да го научи как да управлява, да го постави на престола. Ако майката на принца е враг, тогава баща ти ще трябва да отсъди и да действа бързо и решително.