Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 202

— Едуард. Моят брат, Едуард.

Ахвам, но изчаквам, докато камбаната бавно замлъква и слугите поглеждат съпруга ми. Трите деца дотичват от конюшните и застават, както подобава, на стъпалата пред нас. Едуард е свалил шапката от главата си, а Маргарет сваля шапчицата на Теди от къдравата му коса.

— Скръбни новини от Лондон — изрича Ричард ясно, за да могат всички, дори работниците, които са дотичали от нивите, да го чуят. — Негова светлост кралят, моят обичан и благороден брат, е мъртъв. — Сред тълпата настъпва силно раздвижване. Ричард кимва, сякаш разбира неверието им. Покашля се. — Разболял се е преди няколко дни и е починал. Получил е последно причастие, а ние ще се молим за безсмъртната му душа.

Мнозина се прекръстват, а една жена надава тихо ридание и вдига престилката си към очите.

— Неговият син Едуард, Уелски принц, ще наследи короната на баща си — казва Ричард. Повишава глас: — Кралят е мъртъв. Бог да пази краля!

— Бог да пази краля! — повтаряме всички, а после Ричард ме хваща за ръката и ме повежда към голямата зала. Децата тръгват зад нас.

Ричард изпраща децата в параклиса да се молят за душата на чичо си, краля. Действа бързо и решително, възпламенен от плановете за онова, което предстои да се направи. Моментът е съдбовен, а той е Плантагенет — те винаги се справят най-добре в криза или когато шансът им виси на косъм. Дете на войната, воин, командир, управител на западните области на Шотландия, той се е издигнал през редиците на братовите си войници, за да бъде готов за този момент сега — моментът, когато брат му вече го няма, а Ричард трябва да защити неговото наследство.

— Любима, трябва да те оставя. Трябва да отида в Лондон. Той сигурно е посочил мен за регент и трябва да се погрижа кралството му да бъде защитено.

— Кой би го застрашил?

Той не отговаря: «Жената, която застрашава мира на Англия всеки ден от онзи проклет майски празник насам, когато го прелъсти и омагьоса». Вместо това ме поглежда сериозно и казва:

— Освен от всичко друго, се боя и от нашествието на Хенри Тюдор.

— Синът на Маргарет Станли? — казвам невярващо. — Онова момче, което произхожда от фамилиите Боуфорт и Тюдор? Не е възможно да се боиш от него.

— Едуард се боеше от него, и подготвяше споразумение с майка му да го върне у дома като приятел. Той е наследник на династията Ланкастър, макар и малко известен, и е в изгнание, откакто Едуард се качи на престола. Той е враг и аз не знам какви съюзи е сключил. Не се боя от него, но ще отида в Лондон и ще подсигуря трона за Йорк, за да не може да съществуват никакви съмнения.

— Ще трябва да работиш заедно с кралицата — предупреждавам го.

Той ми се усмихва:

— Не се боя и от нея. Няма нито да ме омагьоса, нито да ме отрови. Тя вече е без значение. Най-лошото, което може да стори, е да говори против мен, но хората, чието мнение е от значение, няма да се вслушат в нея. Загубата на брат ми е и нейна загуба, макар че тя ще проумее това едва когато види, че е свалена от власт. Тя е вдовстваща кралица, вече не е главен съветник на краля. Ще трябва да работя със сина й, но той е както неин син, така и на Едуард, и аз ще се погрижа да осъзнае авторитета ми като негов чичо. Задачата ми трябва да бъде да го взема под свой контрол, да опазя рожденото му право, да се погрижа да го поставя на трона, както искаше брат ми. Аз съм негов регент. Аз съм негов настойник. Аз съм негов чичо. Аз съм защитник на страната, а също и негов. Ще го взема под грижите си.