Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 204

56

_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, май 1483_

После, в средата на май, получавам писмо от съпруга си, написано лично от него и запечатано с личния му печат. Занасям го в покоите си, далече от шума на домакинството, и го прочитам на ярката светлина, нахлуваща през прозореца от прозрачно стъкло.

«Ще научиш, че коронацията на моя племенник ще се състои на 22 юни, но не идвай в Лондон, докато не пиша лично, за да ти поръчам да го сториш. Лондон не е безопасен за никой, който не е дал клетва пред новия крал или не е сродник на Ривърс или техните приятели. Сега тя показва истинския си образ, и аз съм готов за най-лошото. Тя отказва да бъде вдовстваща кралица, надява се да превърне себе си във владетел. Трябва да се изправя пред нея като враг, и не забравям брат си Джордж, сестра ти или тяхното бебе.»

Отивам в готварницата, където големият огън стои запален денонощно, смачквам писмото на топка, бутвам го под сияещите в червено пънове и чакам, докато изгори. Няма какво друго да направя, освен да чакам новини.

В двора на конюшнята отвън децата гледат как ковачът подковава кончетата им. Всичко е спокойно и обикновено — огънят в ковачницата, димът, който се издига от копитото в лютив облак. Синът ми Едуард държи въжето на оглавника на новия си кон — хубаво, набито, късокрако животно — докато ковачът приклещва крака на коня между коленете си и зачуква гвоздеите. Преплитам пръсти в стария знак срещу магьосничество и потръпвам, когато от вратата на склада за сирене повява хладно течение. Ако кралицата показва истинското си лице, а съпругът ми е готов за най-лошото, тогава нейната враждебност към мен и близките ми ще стане очевидна за всички ни. Може би дори в този момент тя свири, за да призове носещ мор вятър, който да изпрати срещу мен. Може би дори сега тя проклина ръката, с която моят съпруг държи меча, кара силата му да отслабне, подчинява съюзниците му, трови умовете на хората против него.

Обръщам се и отивам в параклиса, падам на колене и се моля Ричард да съхрани силите си срещу Елизабет Удвил и срещу всички нейни сродници — мъже и жени — и силните роднини по сватовство, които е събрала. Моля се той да действа решително и властно, моля се да използва всички оръжия, които му попаднат под ръка, защото тя със сигурност няма да се спре пред нищо, за да постави сина си на трона и да види нас победени. Мисля си как Маргарет Анжуйска ме научи, че има времена, когато трябва да си готов да сториш всичко, за да защитиш себе си или положението, което заслужаваш и се надявам, че съпругът ми е готов за всичко. Не мога да знам какво става в Лондон, но се опасявам от започването на нова война, и този път верният брат на краля ще се изправи срещу вероломната кралица. И ние трябва, длъжни сме, да триумфираме.