Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 200

Едуард обявява това пред съвета, но ние научаваме за него в двора, когато братята се връщат, хванати подръка, в покоите на кралицата. Кралицата чува Едуард да заявява, че Ричард трябва да назначи съвет на Север, който да му помага да управлява обширните си земи, и аз виждам шока, който се изписва на лицето й и бързия слисан поглед, който отправя към брат си Антъни. Ясно ми е, че кралят не се е допитал до нея и че първата й мисъл е как може да бъде разубеден, а първият й съюзник е брат й Антъни. Антъни е по-дипломатичен от сестра си; той пристъпва напред да поздрави Ричард за новото богатство, усмихва се и го прегръща, а после се обръща и ми целува ръка и казва, че ще бъда като принцеса сред снеговете. Усмихвам се и не казвам нищо, но си помислям, че съм видяла много, и съм разбрала още повече. Видях, че кралят не й доверява всичко. Видях, че тя би престъпила волята му, ако можеше, и че разчита на брат си като съюзник, дори когато иска да действа против краля. Но има и още; от бързата размяна на погледи между брат и сестра узнавам, че никой от тях не обича и не се доверява на Ричард повече, отколкото ние се доверяваме на нея. Нещо по-лошо — те го подозират и се боят от него.

Кралят знае много добре, че това не й харесва. Взема ръката й и й казва:

— Ричард ще опази Севера за мен, и — дай боже — младата сила на Ричард на моя страна ще направи това кралство дори още по-велико, отколкото е сега.

Усмивката й е сладка както винаги.

— Под ваша власт — напомня му тя. Виждам как Антъни Удвил се размърдва, сякаш иска да каже нещо, но после поклаща леко глава към сестра си и замълчава.

— Той ще бъде управител на Западните области на Шотландия. А когато моят син се възкачи на трона, Ричард ще е опазил границите заради него, ще бъде негов съветник и защитник, а на небето аз ще бъда щастлив от това.

— Ах! Милорд, не го изричайте! — възкликва тя. — Синът ви няма да седне на трона си още много години.

Питам се дали единствено аз чувствам как ме пробожда тревога и потръпвам при нейните думи.

Това беше смъртната му присъда. Сигурна съм в това, бих се заклела в това. Тя прецени, че благоволението му към Ричард расте, че той разчита на Ричард повече, отколкото тя искаше да го накара да разчита на семейството й. Може и да беше определила брат си Антъни за настойник на принца и следователно владетел на Уелс, но земите, подарени на Ричард, бяха далеч по-голям дар. На Ричард беше възложено командването на войската, Ричард получи почти цяла Северна Англия. Тя знаеше, че ако кралят напише завещанието си, Ричард ще бъде посочен за регент. Мислеше си, че, давайки Севера на Ричард, кралят е на път да раздели страната: семейство Ривърс щеше да владее Уелс и Юга, а Ричард щеше да управлява Севера. Мисля, че е видяла как властта й се изплъзва, че е помислила как кралят облагодетелства брат си, че е знаел, че Ричард ще опази границата с Шотландия, ще задържи Севера. Мисля, че е съзнавала, че Ричард е законният наследник и само ще се сдобие с още влияние и власт в северните земи. И веднага щом е стигнала до това заключение, е отровила краля, собствения си съпруг, така че той да не може повече да облагодетелства Ричард, за да не може Ричард да разшири властта си и да застраши нейната собствена.