Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 196
Филипа Грегъри
— Изабел беше отровена в Уорик — казва той. — Беше далече от Лондон, а това не я спаси.
— Знам. Но мисля, че ще бъда в по-голяма безопасност в Мидълхам, отколкото тук, където тя ме вижда в двора, където ти й съперничиш за привързаността на Едуард, където й напомням за баща ми всеки път, когато вляза в покоите й.
Той се поколебава.
— Ти сам ме предупреди да не ям храната, която идва от кухнята на кралицата — напомням му. — Преди Джордж да бъде арестуван. Преди тя да настоява за смъртта му. Ти самият ме предупреди.
Лицето на Ричард е много мрачно.
— Сторих го — казва той. — Мислех, че си в опасност тогава, и мисля, че си в опасност сега. Съгласен съм с теб, че трябва да заминем за Мидълхам, и мисля, че е добре да стоим далече от двора. Имам много работа на Север, Едуард ми даде всички земи на Джордж в Йоркшър. Ще напуснем Лондон и ще идваме в двора само когато се налага.
— А майка ти? — питам, знаейки, че тя също никога няма да прости на кралицата за смъртта на Джордж.
Той поклаща глава.
— Тя говори като изменница, казва, че Едуард изобщо не е бивало да се възкачва на трона, щом е смятал да направи такава жена своя кралица. Нарича Елизабет вещица като майка си. Смята да напусне Лондон и да живее във Фодърингей. Тя също не смее да остане тук.
— Ще станем северняци — казвам, представяйки си живота, който ще водим, далече от двора, далече от постоянния страх, далече от нервното, несигурно крехко веселие и забавленията, които сега винаги изглеждат като външно прикритие на маневрите и кроежите на кралицата и на нейните братя и сестри. Този двор е изгубил невинността си; той вече не е изпълнен с радост. Това е двор на убийци и ще се радвам да поставя безброй мили разстояние между тях и себе си.
53
Не живеем спокойно, както се надявах; защото кралят нарежда на Ричард да поведе армиите на Англия срещу шотландците, и когато договорът между Шотландия и Англия се проваля, а Антъни Удвил остава без обещаната си шотландска съпруга, на Ричард се пада да поведе отмъщението на семейство Ривърс — да поведе малобройна английска войска, съставена главно от нашите северняци, към победата, да завоюва град Бърик, и да влезе в самия Единбург. Това е голяма победа, но дори това не убеждава двора, че Ричард е прекрасен воин и достоен наследник на баща си. Преди да изтече месецът, научаваме, че семейство Ривърс се оплакват в двора, че той е трябвало да стигне по-далече, и да завоюва повече.
Долавям в това нашепнатите съвети на Елизабет и стискам зъби. Ако тя успее да убеди съпруга си да нарече тази победа срещу шотландците измяна и неуспех, тогава ще повикат Ричард в Лондон да отговаря за това. Другият брат на краля, обвинен в държавна измяна, бе изправен на съд без защита и завърши живота си, задушавайки се в бъчва с любимото вино на кралицата.
За да се успокоя, отивам в учебната стая и сядам в дъното, докато децата се борят с трудностите на латинската граматика, рецитирайки глаголите, преподавани на Изабел и мен толкова отдавна в училищната стая в Кале. Почти мога да чуя гласа на Изабел, дори сега, и тържествуващия й висок смях, когато успява да се справи безпогрешно с тях. Синът ми Едуард е на девет години, до него седи дъщерята на Изабел, Маргарет, която става на девет тази година, а до нея е брат й Едуард, когото всички наричаме Теди, само на седем години.
