Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 198

Виждам, че Едуард се разхожда сред придворните, с цяла глава по-висок от всички, сега и по-едър — склонен е към затлъстяване — а кралицата седи на златен трон. Кралските деца, от най-малката, Бриджет, която щапука в краката на майка си, до най-голямата принцеса, Елизабет, вече млада жена на шестнайсет години, са изискано облечени и са насядали около майка си. Принц Едуард, светлокос и красив като баща си, дванайсетгодишен, върнал се от Уелс за коледното празненство, играе шах с настойника си Антъни Удвил, чийто красив профил е обърнат към загадката на дъската.

Никой не би могъл да отрече, че те са най-красивото семейство в Англия. Прочутото лице на Елизабет е станало по-фино, с по-изящни очертания, докато възрастта превръща прелестта й в истинска красота. Тя изгуби петнайсетгодишната си дъщеря, принцеса Мери, тази година и третия си син Джордж, година след като извоюва екзекуцията на неговия съименник и чичо. Питам се дали тези загуби са я накарали да се разколебае в неспирната си амбиция и търсенето на мъст. Тъгата е поставила в златните й коси един-единствен тънък бял кичур, а скръбта я е направила по-мълчалива и по-вглъбена. Все още се облича като императрица, с рокля от златен брокат, а около тънката й талия са намотани златни верижки. Когато влизам, тя прошепва нещо на Антъни Удвил, а той вдига поглед и двамата отправят към мен еднакви, очарователни, неискрени усмивки. Чувствам под плътните ръкави на роклята си как по ръцете ми полазват студени тръпки, сякаш погледът й е мразовит вятър.

— Напред — казва Ричард, както каза някога преди, и ние влизаме и се покланяме на краля и кралицата, приемаме радостния поздрав на Едуард към обичния му брат и нейното хладно посрещане, предназначено за човека, когото тайно е назовала като предател.

За всички други в двора коледното празненство е шанс да се сближат с кралското семейство и да се опитат да завържат приятелства и флиртове, които могат да донесат добра отплата в бъдеще. Постоянно средоточие на интересите е кралят, който все още има богатства за раздаване и може да дарява сигурно покровителства. Още по-очевидно е обаче, че кралицата и нейното семейство, братята и сестрите й, дори синовете й от първия й брак, контролират двора и достъпа до краля. Тя му позволява да си взема любовници, той дори се хвали с тях, позволява му да облагодетелства чужди хора. Но големите дарения в кралската фамилия отиват само при нейното семейство и приближените й. Не че тя някога се изтъква. Никога не говори при някое обсъждане, никога не се изправя на крака, нито повишава глас, но цялата власт в двора е на нейно разположение, а братята й Антъни, Лайънъл и Едуард следят всеки, който идва и си отива от двора, сякаш са картоиграчи — измамници, които следят някоя маса и чакат да се появи глупав играч. Синовете й от първия й брак, Томас и Ричард, удостоени с благороднически титли от краля, отрупани с богатства от краля, контролират достъпа до кралските покои, не изпускат от поглед нищо от това, което се случва, и нищо не се допуска без нейното дадено с усмивка разрешение.