Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 195

— Ан?

— Аз също исках да те видя и да те помоля за услуга.

Той се усмихва и слиза от трона си на подиума.

— Можеш да поискаш от мен всичко, по всяко време. Не е нужно да идваш тук.

Обвива ръка около талията ми и ние отиваме до прозореца, който гледа към вътрешния двор пред къщата. Отвъд високата стена кипят търговията и оживлението на Лондон, оттатък е дворецът Уестминстър, и кралицата седи зад онези стени в своята власт и своята загадъчност. Зад нас писарите на Ричард — разчистват книжата, които молителите са донесли, отнасят писмените маси с перодръжките и мастилото и восъка за печати. Никой не може да чуе разговора ни.

— Дойдох да те попитам дали може да си отидем у дома, в Мидълхам.

— Искаш да бъдеш с децата на сестра си?

— И с малкия Едуард. Но става дума за нещо повече от това.

— Какво има?

— Знаеш какво.

Той хвърля поглед наоколо, за да се увери, че никой не може да ни чуе. Забелязвам как дори родният, предан брат на краля се бои да говори в собствената си къща.

— Истината е, че според мен Джордж с право обвини Анкарет, че е на заплащане при кралицата, и че е отровила Изабел — казвам направо. — Мисля, че кралицата е поставила своя шпионка да отрови Изабел и може би дори да убие бебето, защото мрази Изабел и мен и е искала да си отмъсти за убийството на баща си. Това е кръвна вражда, и тя я води срещу децата на баща ми, Изабел и сина й Ричард. Сигурна съм, че аз и децата, ще бъдем следващите.

Ричард не откъсва поглед от очите ми.

— Това е сериозно обвинение срещу една кралица.

— Изричам го само пред теб, насаме — казвам. — Никога не бих обвинила публично кралицата. Всички видяхме какво стана с Джордж, който я обвини публично.

— Джордж беше виновен в измяна срещу краля — напомня ми Ричард. — Не съществува съмнение за вината му. Той изрече изменнически думи пред мен, аз сам го чух. Вземаше пари от Франция, кроеше нов бунт.

— Не съществува съмнение във вината му, но преди винаги му прощаваха — казвам. — Сам Едуард никога нямаше да изправи Джордж на съд. Знаеш, че го стори по съвет на кралицата. Когато родната ви майка отиде да моли за снизхождение, каза, че именно кралицата настоявала Джордж да бъде екзекутиран. Кралицата виждаше Джордж като заплаха за управлението си, не би му позволила да я обвини. Той я разобличи като убийца и за да го принуди да замлъкне, тя нареди да го убият. Не ставаше дума за бунт срещу краля, ставаше дума за враждебността му към нея.

Ричард не може да отрече това.

— И ти се боиш? — пита той тихо.

— Изабел ми каза за ковчежето с накити на кралицата, и две имена, написани с кръв, които тя държи в емайлирана кутия.

Той кимва.

— Изабел вярваше, че това са нашите имена: нейното и моето. Вярваше, че кралицата ще ни убие и двете, за да отмъсти за баща си и брат си, които бяха убити от нашия баща — вземам ръцете му. — Ричард, сигурна съм, че кралицата ще нареди да ме убият. Не знам как ще го направи, дали чрез отрова или нещо, което изглежда като нещастен случай, или може би случайно нападение на улицата. Но съм сигурна, че ще намери начин да причини смъртта ми, и много се страхувам.