Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 197
Филипа Грегъри
Техният възпитател спира и казва, че могат да прекъснат работа за малко, за да ме поздравят, и тримата се събират около стола ми. Маргарет се обляга на мен, а аз я обгръщам с една ръка и поглеждам към двете красиви момчета. Знам, че това може да са всички деца, които някога ще имам. Само на двайсет и шест години съм, би трябвало да мога да родя още половин дузина деца, но изглежда, че те така и не идват, и никой — нито лекарите, нито акушерките, нито свещеникът — не може да ми каже защо това не става. В отсъствието на други, това са моите три деца, а Маргарет, която е красива и пламенна като майка си, е моята любимка и единствената дъщеря, която очаквам да отгледам.
— Добре ли сте, почитаема майко? — пита тя със сладък глас.
— Добре съм — казвам, отмятайки буйната й кестенява коса от очите.
— Може ли да си играем, че уж сме в двора? — моли тя. — Ще се престориш ли, че си кралица, за да можем да ти бъдем представени?
Завръщането на играта, която някога играех със сестра си, е твърде мъчително за мен днес.
— Не тази сутрин — казвам. — Освен това може би не е нужно да се упражняваш. Може би вие, деца, няма да отидете в двора. Може би ще живеете като баща си — важен лорд в собствените си земи, свободен от двора и далече от кралицата.
— Няма ли да се наложи да отидем в двора за Коледа? — пита ме Едуард, а личицето му се смръщва в тревожна гримаса. — Мислех, че татко каза, че и тримата ще трябва да отидем в двора за Коледа тази година?
— Не — обещавам си. — Баща ти и аз ще отидем, ако кралят нареди, но вие тримата ще си останете на сигурно място тук, в Мидълхам.
54
— Нямахме избор — казва ми Ричард, когато спираме пред кралската зала за аудиенции. — Трябваше да дойдем за коледното празненство. Достатъчно лошо е, че остави децата. Изглежда така, сякаш не си спокойна, когато са в Лондон.
— Не съм — казвам направо. — Никога няма да ги доведа, докато тя е на трона. Няма да поверя децата на Изабел на нейните грижи. Виж онова дете Моубри — женена за принц Ричард, богатството й — приписано на семейство Ривърс, а тя издъхна преди деветия си рожден ден.
Ричард ме поглежда намръщено.
— Нито дума повече — е единственото, което казва.
Разтварят широко големите врати пред нас и тръбен зов оповестява пристигането ни. Ричард се сепва леко — дворът става все по-пищен и бляскав при всяко наше посещение. Сега пристигането на всеки почитан гост трябва да се оповестява с тръбен зов и гръмко изкрещяно представяне, сякаш вече не знаем, че половината заможни хора в Англия са нейни братя и сестри.
