Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 193

Отивам в двора и чакам шанса си да говоря с краля. Седя в покоите на кралицата заедно с дамите й и говоря с тях за времето и за вероятността да завали сняг. Възхищавам се на фините изплетени от тях дантели, за които кралицата сама е измислила модела, и отбелязвам изящната й работа. Когато ме заговаря за кратко, отвръщам с дружелюбна вежливост. Не й позволявам да забележи по лицето ми или по който и да било жест, нито дори по движението на ръката ми или по позата на краката ми в кожените пантофи, че я смятам за жена, която уби сестра ми чрез отрова, а зет ми — чрез политика. Тя е убийца и навярно дори вещица, и ми отне всички хора, които обичам, с изключение на съпруга и сина ми. Не се съмнявам, че би ми отнела и тях, ако не беше положението на съпруга ми в двора на краля. Никога няма да й простя.

Когато кралят влиза, усмихнат и весел, той поздравява дамите по име, както обикновено, а когато идва при мен и ме целува братски по двете бузи, казвам тихо:

— Ваша светлост, искам да ви помоля за една услуга.

Той веднага хвърля поглед към нея; виждам как се споглеждат. Тя понечва да се изправи на крака, сякаш иска да ми препречи пътя, но бях подготвена за това. Не очаквам да получа нещо без позволението на вещицата.

— Бих искала попечителството над децата на сестра ми — казвам бързо. — Те са в Уорик. Маргарет е на четири, Едуард почти на три. Обичах много Изабел, бих искала да се погрижа за децата й.

— Разбира се — казва непринудено Едуард. — Но нали знаете, че те не притежават състояние?

«О, да, зная това — помислям си. Защото вие отнехте на Джордж всичко, което беше спечелил, като го обвинихте в държавна измяна. Ако попечителството над тях си струваше, съпругата ти щеше вече да го е поискала. Ако бяха богати, тя щеше вече да е изготвила брачния договор за годежа им с някое от децата си.»

— Аз ще се погрижа за тях — казвам.

Ричард, идвайки към мен, изразява съгласието си с кимване.

— Ние ще се погрижим за издръжката им.

— Ще ги отгледам в Мидълхам с братовчед им, моя син — казвам. — Ако ваша светлост позволи. Това е най-голямата услуга, която бихте могли да ми направите. Обичах сестра си и й обещах, че ако нещо й се случи, ще се погрижа за децата й.

— О, нима е мислила, че може да умре? — пита кралицата с престорена загриженост, като се приближава до краля и пъха длан в ръката му: красивото й лице е сериозно и разтревожено. — От раждането ли се боеше?

Спомням си как Изабел ме предупреди, че един ден ще науча, че е умряла внезапно и че в този ден може да узная, че е била отровена от тази красива жена, която стои пред мен в своята арогантност и своята власт, и се осмелява да ми подхвърля намеци за смъртта на сестра ми.

— Раждането винаги е опасно — казвам тихо, отричайки истинността на убийството на Изабел. — Както всички знаят. Всички се оттегляме за раждането с молитва.