Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 23

Илирио се усмихна; слугите пълнеха купи с черни череши и сладък крем за двамата.

— Какво ти е сторило горкичкото дете, че желаеш смъртта му?

— Дори един родоубиец не е длъжен да избие всичките си роднини — отвърна Тирион обидено. — Да я направя кралица, казах. Не да я убия.

Търговецът на сирене гребна лъжичка череши.

— Във Волантис използват една монета, дето е с корона на едната страна и с главата на смъртта на другата. И все пак е същата монета. Да я направиш кралица значи да я убиеш. Дорн може да се вдигне за Мирцела, но Дорн не стига. Ако си толкова умен, колкото твърди приятелят ни, го знаеш.

Тирион изгледа дебелия мъж с подновен интерес. „Прав е и за двете неща. Да я направя кралица значи да я убия. И го знаех.“

— Останаха ми само напразните жестове. Този поне би накарал сестра ми да лее горчиви сълзи.

Магистър Илирио избърса сладкия крем от устата си с опакото на тлъстата си ръка.

— Пътят до Скалата на Кастърли не минава през Дорн, малки ми приятелю. Нито минава под Вала. Но все пак има такъв път, уверявам те.

— Аз съм доказан изменник, кралеубиец и родоубиец. — Този разговор за пътища го дразнеше. „Наистина ли мисли, че това е игра?“

— Това, което направи един крал, друг може да отмени. В Пентос имаме принц, приятелю. Седи начело на празненства и пирове и обикаля из града на носилка от слонова кост и злато. Трима херолди вървят пред него със златните везни на търговията, железния меч на войната и сребърния бич на правосъдието. Първия ден на всяка нова година той трябва да откъсне цветовете на девицата на полята и на девицата на моретата. — Илирио се надвеси напред, подпрял лакти на масата. — Но провали ли се реколта или се изгуби война, режем му гърлото, за да умилостивим боговете, и избираме нов принц между четирийсетте фамилии.

— Напомни ми никога да не ставам принц на Пентос.

— Толкова ли сте различни Седемте кралства? Във Вестерос няма никакъв мир, нито правосъдие, нито вяра… а скоро и храна няма да има. Когато хората гладуват и се поболеят от страх, търсят спасител.

— Може да търсят, но ако намерят само Станис…

— Не Станис. Нито Мирцела. — Жълтата усмивка се разшири. — Друг. По-силен от Томен, по-благороден от Станис, с по-добри претенции, отколкото на момиченцето Мирцела. Спасител, дошъл отвъд морето да превърже раните на кървящия Вестерос.

— Хубави думи. — Тирион не беше впечатлен. — Думите са вятър. Кой е този проклет спасител?

— Дракон. — Търговецът на сирене видя изражението му и се изсмя. — Дракон с три глави.

Денерис

Чуваше как качват мъртвеца по стъпалата. Бавният отмерен звук на стъпките го предшестваше и отекваше между пурпурните колони на тронната зала. Денерис Таргариен го очакваше на абаносовата пейка, която бе превърнала в свой трон. Очите й бяха подути от съня, сребристозлатната й коса се беше разрошила.

— Ваше величество, не е нужно да виждате това — каза Баристан Селми, лорд-командирът на гвардията й.

— Той умря за мен.

Дани притисна лъвската кожа до гърдите си. Чисто бяла ленена риза я покриваше отдолу до средата на бедрото. Беше сънувала къща с червена врата, когато Мисандей я събуди. Не й бе останало време да се облече.