Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 22

— Пиеш доста вино за толкова малък човек.

— Родоубийството е суха работа. От нея човек ожаднява.

Очите на дебелия мъж лъснаха като скъпоценните камъни на пръстите му.

— Някои във Вестерос биха казали, че убийството на лорд Ланистър е просто едно добро начало.

— Добре ще е да не го казват пред сестра ми, че може да се окажат с един език по-къси. — Джуджето разчупи на две една питка. — А вие ще е добре да внимавате какво говорите за семейството ми, магистър. Родоубиец или не, все пак съм лъв.

Това сякаш безкрайно развесели господаря на сиренето. Той се плесна по месестото бедро и рече:

— Всички във Вестерос сте едни и същи. Зашиете някой звяр на парче коприна и изведнъж всички сте лъвове, дракони или орли. Мога да те заведа при истински лъв, малки ми приятелю. Принцът държи цял прайд в менажерията си. Би ли искал да споделиш някоя клетка с тях?

Лордовете на Седемте кралства наистина придаваха твърде голяма важност на гербовете си, трябваше да признае Тирион.

— Е, добре — отстъпи той. — Ланистърови не са лъвове. Но все пак съм син на баща си. Аз съм този, който ще убие Джайм и Церсей.

— Колко странно, че споменаваш хубавата си сестра — рече Илирио, докато похапваше от охлювите. — Кралицата е предложила лордска титла за този, който й донесе главата ти, колкото и низше да е потеклото му.

Не беше повече, отколкото Тирион бе очаквал.

— Ако си решил да й угодиш, накарай я и да ти разтвори краката си. Най-добрата част от мен за най-добрата част от нея. Честна сделка.

— По-скоро бих поискал собственото си тегло в злато. — Търговецът на сирене се разсмя толкова силно, че Тирион се уплаши да не се пръсне. — Всичкото злато в Скалата на Кастърли, защо не?

— Златото ти го отстъпвам — отвърна Тирион облекчен, че няма да се удави всеки момент в порой от полусмлени змиорки и захаросани бадеми. — Но Скалата е моя.

— Точно така. — Магистърът покри уста и се оригна мощно. — Мислиш ли, че крал Станис ще ти я даде? Казват, че много държал на закона. Брат ти носи белия плащ, тъй че си наследник според всички закони във Вестерос.

— Станис като нищо би могъл да ми даде Скалата на Кастърли — отвърна Тирион. — Ако не беше дреболията с кралеубийството и отцеубийството. Заради тях би ме скъсил с една глава, а аз и така съм си достатъчно къс. Но защо мислиш, че се каня да взема страната на лорд Станис?

— Иначе защо ще ходиш на Вала?

— Станис е на Вала? — Тирион се потърка по носа. — Какво, в името на седемте проклети ада, прави Станис на Вала?

— Трепери, предполагам. В Дорн е по-топло. Може би трябваше да отплава натам.

Тирион започваше да подозира, че една определена жена с лунички разбира Общата реч повече, отколкото си дава вид.

— Племенницата ми Мирцела е в Дорн, между другото. Върти ми се в ума да я направя кралица.