Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 24

— Халееси — прошепна Ирри, — не трябва да докосвате мъртвеца. Лош късмет е да докоснеш мъртвец.

— Освен ако не си го убил сам. — Джикуи беше с по-едър кокал от Ирри, с широки бедра и едри гърди. — Това е друго.

— Да, друго е — съгласи се Ирри.

Дотраките бяха вещи, станеше ли дума за коне, но в много други неща бяха пълни глупци. „А са и още момичета освен това.“ Слугините й бяха на нейните години. Външно — пораснали жени с черна коса, медна кожа и бадемови очи, но все пак деца. Хал Дрого й ги беше дал, когато се омъжи. Дрого й беше дал и кожата с главата на хракар, белия лъв на Дотракското море, която носеше. Много голяма беше за нея и миришеше на мухъл, ала я караше да се чувства все едно, че нейното слънце и звезди все още е до нея.

Пръв на стълбището се появи Сив червей, с факел в ръка. Бронзовият му шлем бе увенчан с три шипа. Последваха го четирима от неговите Неопетнени, понесли мъртвия на рамене. Шлемовете им бяха само с по един шип, а лицата им издаваха толкова малко, че все едно и те бяха излети от бронз. Положиха трупа в нозете й. Сир Баристан дръпна оцапаната с кръв плащаница. Сив червей наведе факела, за да може Дани да види.

Лицето на мъртвия беше гладко и без косми, страните му бяха прерязани от ухо до ухо. Личеше си, че е бил висок мъж, синеок и хубаволик. „Някое дете от Лис или от Стар Волантис, отвлечено от корсари и продадено в робство в червения Ащапор.“ Очите бяха отворени, но сухи, плачеха раните му. Толкова рани, че не можеше да ги преброи.

— Ваше величество — промълви сир Баристан, — на тухлите в задната уличка, където е намерен, имало нарисувана харпия…

— Удавен в кръв. — Денерис вече знаеше как става. Синовете на Харпията вършеха кланетата си нощем и оставяха знака си над всеки убит. — Сив червей, защо този човек е бил сам? Не е ли имал другар? — Когато обикаляха нощем улиците на Мийрийн, Неопетнените винаги вървяха по двама.

— Кралице, вашият слуга Верен щит не беше снощи в наряд — отвърна капитанът. — Отишъл е на едно… на едно място… да пийне и да се повесели…

— На какво място?

— Дом за удоволствия, ваше величество. — Лицето на Сив червей под бронзовия шлем беше все едно изсечено от камък.

„Бардак.“ Половината от освободените й бяха от Юнкай, чиито Мъдри господари бяха прочути с обучението на роби за ложето. „Изкуството на седемте въздишки.“ Бардаците бяха изникнали като гъби из цял Мийрийн. „Нищо друго не знаят. Трябва да оцеляват.“ Храната поскъпваше ежедневно, а насладите на плътта поевтиняваха. В по-бедните квартали между стъпаловидните пирамиди на знатните робовладелци в Мийрийн имаше бардаци, задоволяващи всеки възможен еротичен вкус, знаеше го. „И все пак…“

— Какво може да се надява да намери в бардак един евнух? — попита Дани.

— Дори лишените от мъжки части все пак имат мъжко сърце, ваше величество — отвърна Сив червей. — На този са му казвали, че Верен щит понякога давал пара̀ на жените в бардаците, да лягат с него и да го прегръщат.