Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 25

„Кръвта на дракона не плаче.“

— Верен щит — промълви тя със сухи очи. — Това ли беше името му?

— Да, ваше величество.

— Хубаво име. — Добрите господари на Ащапор не бяха позволявали на своите роби войници дори имена. Някои от Неопетнените й си бяха върнали рождените имена, след като ги освободи. Други си бяха избрали нови. — Знае ли се колко души са нападнали Верен щит?

— Този не знае. Много.

— Шестима или повече — каза сир Баристан. — Ако се съди по раните, връхлетели са му от всички страни. Намерили са го с празна ножница. Възможно е да е ранил някои от нападателите си.

Дани се помоли наум дано някъде някой от Синовете на Харпията точно сега да издъхва, притиснал корема си с ръце, и да се гърчи от болка.

— Защо са му разрязали страните така?

— Милостива кралице — отвърна Сив червей, — убийците бяха натикали гениталиите на пръч в гърлото на вашия слуга Верен щит. Този ги махна, преди да го донесем тук.

„Не са могли да го нахранят със собствените му гениталии. Ащапорците не са му оставили ни ствол, ни корен.“

— Синовете стават все по-дръзки — заяви Дани. Досега бяха ограничавали нападенията си върху невъоръжени освободени: колеха ги по улиците или нахлуваха в домовете им под прикритието на нощта, за да ги убият в леглата им. — Това е първият от моите войници, когото са убили.

— Първият, но не и последният — предупреди сир Баристан.

„Все още съм във война — помисли Дани. — Само че сега се сражавам със сенки.“ Беше се надявала, че убийствата ще спрат и ще си отдъхне. Малко време за съграждане и изцеряване.

Смъкна от раменете си лъвската кожа, коленичи до трупа и затвори очите на мъртвия, без да обръща внимание на ахването на Джикуи.

— Верен щит няма да бъде забравен. Разпоредете се да бъде измит и облечен като за битка и го погребете с шлема, щита и копията му.

— Ще бъде както повели ваше величество — заяви Сив червей.

— Пратете хора в Храма на Грациите и разпитайте дали някой е идвал при Сините грации с рана от меч. И огласете, че добре ще платим в злато за меча на Верен щит. Разпитайте също касапите и козарите и разберете кой е скопявал напоследък пръчове. — Можеше да извадят късмет и някой изплашен козар да направи признания. — И от днес никой от хората ми да не излиза сам след стъмване, все едно дали е по служба, или не.

— Тези ще се подчинят.

Денерис оправи косата си с ръка и отсече:

— Намерете ми ги тези страхливци. Намерете ги, за да мога да науча Синовете на Харпията какво е да събудиш дракона.

Сив червей отдаде чест. Четиримата му Неопетнени отново загърнаха плащаницата, вдигнаха мъртвия на раменете си и го изнесоха от залата. Сир Баристан Селми се задържа. Бяла беше косата му и врански стъпки имаше в ъгълчетата на светлосините му очи. Но гърбът му все още не се беше огънал и годините все още не го бяха лишили от бойните дарби.

— Ваше величество. Боя се, че евнусите ви са непригодни за задачите, които им възлагате.

Дани се отпусна на пейката и отново загърна раменете си с лъвската кожа.