Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 74

— Много сте любезен. Още вино?

— Не. Не, наистина, аз… о, проклети да са боговете дано, да! Защо не? Един смел човек трябва да се напие както трябва!

— Точно така. — Тирион напълни чашата на лорд Слинт до ръба. — Хвърлих един поглед на имената, които предлагате да заемат мястото ви като командир на Градската стража.

— Добри мъже. Чудесни. И шестимата ще станат, но аз бих избрал Алар Дийм. Дясната ми ръка. Добър мъж, много добър. Верен. Него изберете и няма да съжалите. Стига кралят да приеме.

— Разбира се. — Тирион отпи мъничка глътка. — Мислех си за сир Джейслин Байуотър. Той е служил три години като капитан на Калната порта, отличил се е в службата по време на бунта на сир Бейлон Грейджой. Крал Робърт го е помазал в рицарство при Пайк. И въпреки всичко името му не фигурира в списъка ви.

Лорд Джанос Слинт изгълта виното си и млясна.

— Байуотър. Храбър мъж, спор няма, но… много е дръпнат. Странен чешит. Мъжете не го харесват. А и нали е сакат, изгубил си е ръката при Пайк, това му е донесло рицарството. Жалка сделка, мене ако питате, цяла ръка за едно „сир“. — Засмя се. — Сир Джейслин твърде много мисли за себе си и за честта си, аз така го разбирам. Вие по-добре го оставете там, където си е, мило… Тирион. Човекът за вас е Алан Дийм.

— Дийм не го обичат много по улиците, както ми казаха.

— Щото им е взел страха. Така е по-добре.

— Какво чух за него? Неприятност в някакъв бардак?

— Да. Не по негова вина, ми… Тирион. Не. Той изобщо не е искал да убие онази жена, тя била виновна. Предупредил я да стои настрана и да го остави да си изпълни задължението.

— Все пак… майки и деца, могъл е да очаква, че ще се опита да спаси бебето си. — Тирион се усмихна. — Вземете си от сиренцето, много върви с виното. Кажете ми, защо избрахте точно Дийм за тази неприятна задача?

— Добрият командир си знае хората, Тирион. Някои са добри за една работа, други — за друга. За едно бебе, и то още на майчината ненка, за това трябва особена порода. Не всеки ще го направи. Дори да е само една курва с изтърсака си.

— Предполагам, че е така — каза Тирион и си помисли за Шае и за Тиша преди време, и за всичките други жени, които бяха взели парите и семето му през годините.

Слинт продължи:

— Корав мъж за корава работа, такъв е Дийм. Прави каквото му се каже и не пита после. — Отряза си от сиренето и го лапна. — Наистина е добро. Остро. Дай ми на мен остър нож и хубаво, остро сирене, и съм щастлив човек.

Тирион сви рамене.

— Порадвайте му се, докато можете. След като речните земи са в пламъци и Ренли е крал в Планински рай, доброто сирене скоро ще стане кът. Та кой ви прати за копелето на онази курва?

Лорд Джанос изгледа Тирион предпазливо, после се засмя и на шега замахна към него с бучката сирене на вилицата.

— Хитрец сте вие, Тирион. Макар че за малко да ме надхитрите, нали? Повече трябва от вино и сирене, за да накараш Джанос Слинт да каже повече, отколкото трябва. Гордея се със себе си. Въпроси не задавай и нито дума после, не и от мен.

— Също като Дийм.

— Точно така. Направете го командир като замина за Харънхъл и няма да съжалите.