Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 73
Джордж Мартин
— Освен ако… — почна Кейтлин.
— Да?
— Освен ако не му се наложи да остави Харънхъл — каза тя, — за да предотврати някаква друга заплаха.
Чичо й я погледна замислено.
— Лорд Ренли.
— Крал Ренли, — Ако трябваше да иска помощ от него, следваше да му признае титлата, която си бе присвоил.
— Може би. — Черната риба се усмихна коварно. — Но той ще поиска нещо.
— Ще поиска това, което винаги искат кралете — каза тя. — Зачитане.
ТИРИОН
Джанос Слинт беше син на касапин и се смееше като човек, който сече месо.
— Още вино? — подкани го Тирион.
— Няма да откажа — каза лорд Джанос и подаде чашата си. Приличаше на буре и горе-долу толкова побираше. — Хич няма да откажа даже. Чудесно червено. От Арбор е, нали?
— Дорнско. — Тирион махна с ръка и слугата наля. Ако не се брояха слугите, двамата с лорд Джанос бяха сами в Малката зала, на малка, осветена със свещ маса и обкръжени от тъмнина. — Доста добро е. Дорнските вина обикновено не са толкова богати.
— Богато — каза едрият мъж с жабешко лице и удари здрава глътка. Този Джанос Слинт не беше от хората, които само ще отпият. Тирион го беше забелязал веднага. — Да, богато, точно това е думата, дето ми се губеше. Вие имате дарба за думите, лорд Тирион, ако мога да се изразя така. И много смешно приказвате. Смешно. Да.
— Радвам се, че мислите така… но не съм лорд като вас. Едно най-простичко Тирион ще ми стига, лорд Джанос.
— Както желаете. — Удари още една глътка и накапа с вино черния си сатенен жакет. Освен него носеше пелерина от златист плат, закопчана с миниатюрно копие, чийто връх беше емайлиран в тъмночервено. И беше пиян.
Тирион покри уста с шепа и се оригна учтиво. За разлика от лорд Джанос, с виното я беше карал полека, но вече му стигаше. Първото, което предприе, след като се настани в Кулата на Ръката, беше да разпита за най-добрата готвачка в града и да я вземе на служба при себе си. Тази вечер ядоха супа от овнешка опашка, летни зеленчуци, наръсени с орехи, грозде, салата от червен копър, ронено сирене, горещ пай с раци, пикантна каша и топени в масло пъдпъдъци. Всяко блюдо се поднасяше с подходящото му вино. Лорд Джанос призна, че никога не е ял толкова добре.
— Това несъмнено ще се промени, след като се настаните в Харънхъл — каза Тирион.
— Определено. Може да поискам тази ваша готвачка да дойде при мен на служба, какво ще кажете?
— Войни са се водили и за по-дребни неща — каза той и двамата се смяха доволно дълго. — Смел човек трябва да сте, да приемете Харънхъл за свое седалище. Такова мрачно място, и огромно… скъпа ще е издръжката му. А и някои казват, че било прокълнато.
— От една купчина камъни ли да се боя? — Той зарева от смях. — Смел, казвате. Човек трябва да е смел, да се издига. Като мен. В Харънхъл, да! И защо не? Хм, вие също сте смел човек, надушвам аз. Малък, вярно си е, ама смел.