Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 75

Тирион отчупи от сиренето и го опита. Наистина беше остро, и със сини жилки, подбрано мезе.

— Когото и да назначи кралят, няма да му е лесно да влезе във вашата броня, сигурен съм. Лорд Мормон е изправен пред същия проблем.

Лорд Джанос се озадачи.

— Мислех, че е лейди Мормон. Дето лягала с мечки, тая ли?

— За брат й говорех. Джиор Мормон, лорд-командирът на Нощния страж. Когато му гостувах на Вала, ми спомена колко е загрижен, че няма да се намери свестен човек, който да заеме мястото му. Стражът получава толкова малко добри мъже напоследък. — Тирион се ухили. — Колко по-леко щеше да спи, ако си имаше човек като вас. Или доблестния Алар Дийм.

— Това няма как да стане!

— Така би си помислил човек — рече Тирион, — но животът предлага странни обрати. Помислете за Едард Старк, милорд. Не допускам, че си е представял животът му да свърши на стъпалата на Септата на Белор.

— Адски малко хора са си го представяли — съгласи се с кикот лорд Джанос.

Тирион също се изкиска.

— Жалко, че ме нямаше да го видя. Казват, че дори Варис се изненадал.

Лорд Джанос се разсмя толкова силно, че коремът му се разтресе.

— Паяка — каза той. — Той знае всичко, казват. Е, това не го е знаел.

— Как би могъл? — Тирион вложи първата ледена нотка в тона си. — Той е помогнал да убедят сестра ми, че Старк трябва да бъде опростен, при условие че облече черното.

— А? — Джанос Слинт примига с мътните си очи към Тирион.

— Сестра ми, Церсей — повтори Тирион малко по-силно, в случай че глупакът храни някакво съмнение кого има предвид. — Кралицата регент.

— Да. — Слинт преглътна. — Колкото до това, ами… кралят заповяда, милорд. Кралят, лично.

— Кралят е на тринайсет — напомни му Тирион.

— Все пак той е кралят. — Слинт се намръщи. — Владетелят на Седемте кралства.

— Е, на едно от тях най-малкото — каза с кисела усмивка Тирион. — Мога ли да погледна копието ви?

— Копието ми ли? — Лорд Джанос примига объркано.

Тирион посочи.

— Щипката, дето стяга пелерината ви.

Лорд Джанос колебливо свали украшението и го подаде на Тирион.

— В Ланиспорт имаме ювелири, които работят по-добре — подхвърли той. — Емайлираната кръв е малко прекалено червена, да ме прощавате. Кажете ми, милорд, вие лично ли забихте копието в гърба на човека, или само дадохте заповед?

— Аз заповядах, и пак бих го направил. Лорд Старк беше предател. — Плешивото петно на темето на Слинт почервеня, а златната му пелерина се смъкна от раменете му и се свлече на пода. — Той се опита да ме купи.

— Не е помислил, че вече сте купен.

Слинт удари с чашата си по масата.

— Вие пиян ли сте? Ако мислите, че ще седя тук и ще търпя да подлагат честта ми на…

— Каква чест? Признавам, че направихте по-добра сделка от сир Джейслин. Лордска титла и замък срещу едно забито в гърба копие, при това дори не е трябвало сам да забивате копието. — Подхвърли украсата обратно на Джанос Слинт, тя отскочи от гърдите му и издрънча на пода, а мъжът се изправи.

— Не ми харесва тонът ви, ми… Дяволче. Аз съм владетелят на Харънхъл и член на кралския съвет! Кой сте вие, та да издевателствате с мен така?