Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 72

Бриндън Черната риба вдигна рунтавата си сива вежда.

— Ще са пълни глупци. Моето първо правило при война, Кат: никога не изпълнявай желанието на врага си. Лорд Тивин ще иска да се бие на терен, който той избере. Иска ние да тръгнем в марш към Харънхъл.

Всяко дете от Тризъбеца беше слушало за Харънхъл, огромната крепост, която крал Харън Черния издигнал край водите на Окото на боговете преди триста години, когато Седемте кралства наистина били седем кралства, а в речните земи властвали железните хора от островите. В своята гордост Харън възжелал най-високата зала и най-високите кули в пределите на Запада. Четиридесет години били нужни, за да се издигне като грамадна сянка на брега на езерото, докато пълчищата на Харън плячкосвали съседите му за камък, дърво, злато и работници. Хиляди пленници измрели в кариерите му, приковани към шейните му или изнемогвайки на строежите на петте гигантски кули. Хората мръзнели зиме и умирали от пек лете. Язови дървета, просъществували три хиляди години, били изсечени за греди и дъски. Харън довел до просия речните земи, както и Железните острови, за да увенчае мечтата си. И когато най-сетне Харънхъл бил довършен и се извисил в целия си блясък, в същия ден, в който крал Харън се настанил в него, Ерон Завоевателя слязъл на брега на Кралския чертог.

Кейтлин сякаш чуваше гласа на баба Нан, разказваща тази история на синовете й в Зимния хребет.

— И разбрал крал Харън, че дебелите стени и високите кули са слаба защита срещу драконите — така винаги свършваше разказът. — Защото драконите летят.

Харън с цялото си родословие загинал в пламъците, които погълнали чудовищната му крепост, и оттогава всеки дом, държащ Харънхъл, го сполетявало нещастие. Колкото и силна да беше крепостта, мястото беше мрачно и прокълнато.

— Няма да е добре Роб да води битка в сянката на тази крепост — призна Кейтлин. — Но все пак трябва да предприемем нещо, чичо.

— И то скоро — съгласи се чичо й. — Още не съм ти казал най-лошото, дете. Мъжете, които изпратих на запад, донесоха вест, че при Скалата на Кастърли се събира нова войска.

„Нова армия на Ланистър.“ От мисълта й призля.

— Роб трябва да го чуе веднага. Кой ще я командва?

— Сир Стафорд Ланистър, казват. — Той се обърна и се загледа към реките, свежият вятър развя диплите на червено-синия му плащ.

— Друг племенник? — Ланистърови от Скалата на Кастърли бяха адски голям и плодовит дом.

— Братовчед — поправи я сир Бриндън. — Брат на покойната жена на лорд Тивин, така че е свързан двойно. Стар е и е малко тъп, но има син, сир Дейвън, който е по-опасен.

— Тогава да се надяваме, че бащата, а не синът ще изведе войската на бойното поле.

— Все още разполагаме с малко време, преди да се наложи да се изправим срещу тях. Тази сган ще включва наемни мечове, свободни конници и новобранци от развъдниците на Ланиспорт. Сир Стафорд ще трябва да се погрижи да се въоръжат и обучат, преди да посмее да ги изведе на битка… но не бъркай, лорд Тивин не е Кралеубиеца. Той няма да се спусне презглава. Ще чака търпеливо да тръгне първо сир Стафорд, преди да се размърда зад стените на Харънхъл.