Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 76

Тирион килна глава на една страна.

— Мисля, че много добре знаете кой съм. Колко синове имате?

— Какво те интересуват синовете ми, джудже?

— Джудже?! — Гневът му кипна. — Трябваше да спрете на „Дяволче“. Аз съм Тирион от дома Ланистър и някой ден, ако имате ум колкото боговете са дали на едно морско мекотело, ще паднете на колене от благодарност, че е трябвало да се разправяте с мен, а не с баща ми. Е, колко синове имате?

Тирион забеляза внезапния страх, блеснал в очите на Джанос Слинт.

— Т-трима, милорд. И една дъщеря. Моля ви, милорд…

— Няма нужда да се молите. — Смъкна се от стола си. — Имате думата ми, нищо лошо няма да ги сполети. По-малките момчета ще бъдат осиновени като скуайъри. Ако служат добре и вярно, може след време да станат рицари. Нека никой да не каже, че домът Ланистър не е възнаграждавал онези, които му служат. Най-големият ви син ще наследи титлата лорд Слинт, както и този ваш ужасен герб. — Изрита малкото златно копие и то се затъркаля по пода. — Ще му се намерят земи и би могъл сам да си устрои седалище. Няма да е Харънхъл, но ще му стига. Той ще реши за кого да омъжи момичето.

Лицето на Джанос Слинт от червено стана бяло.

— К-какво… какво смятате да… — Тлъстините на бузите му се тресяха като желе.

— Какво смятам да направя с вас ли? — Тирион остави дебелака да се потресе още малко, преди да отговори. — Търговския кораб „Летен сън“ ще отплава с утринния прилив. Собственикът му ми каза, че ще поеме за Града на гларуса, оттам ще спре в Три сестри, на остров Скагос, Източния крайморски страж. Когато видите командир Мормон, предайте му най-сърдечните ми поздрави и му кажете, че не съм забравил нуждите на Нощния страж. Желая ви дълъг живот и добра служба, милорд.

След като Джанос Слинт разбра, че няма да го екзекутират веднага, цветът на лицето му се върна. Брадичката му щръкна напред.

— Ще видим тая работа, Дяволче. Джудже! Може пък ти да си на оня кораб, как мислиш? Може пък ти да идеш на Вала. — И се изсмя нервно и хрипливо. — Ти, с твоите заплахи. Ще видим. Аз съм приятел с краля. Ще видим какво ще каже Джофри за това. И Кутрето, и кралицата, о, да! Джанос Слинт има много приятели. Ще видим кой ще отплава, обещавам ти. Наистина ще видим.

Слинт се завъртя на пети като страж, какъвто беше бил доскоро, и закрачи през Малката зала, ботушите му закънтяха по камъка. Изтрополи по стъпалата, отвори вратата… и се озова лице в лице с един висок мъж в черна броня и златен плащ. Към чукана на китката на дясната му ръка беше закрепена желязна длан.

— Джанос — каза той и хлътналите му очи блеснаха под изпъкналия ръб на челото и късо подстриганата посребрена коса. Шест златни плаща тихо пристъпиха зад него в Малката зала, а Джанос Слинт отстъпи назад.

— Лорд Слинт — подвикна Тирион, — вярвам, че познавате сир Джейслин Байуотър, нашият нов командир на Градската стража.

— Не можем да ви чакаме дълго, милорд — каза сир Джейслин на Слинт. — Кейовете са тъмни и са далече, а улиците нощем не са безопасни.

Докато златните плащове извеждаха доскорошния си командир, Тирион покани сир Джейслин да седне и му подаде един свитък.