Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 61

— Аз… ми-ми-милорд — запелтечи Сам, — там… там има о-още, н-но… б-бъркотията…

— Стари са — оплака се Мормон и гарванът му подхвана с резкия си грак:

— Стари, стари.

— Селата може да се появяват и изчезват, но хълмовете и реките ще са си на същото място — изтъкна Джон.

— Съвсем вярно. Избрахте ли вече гарваните, Тарли?

— М-м-майстер Емон с-смята да ги п-подбере довечера, след х-храненето.

— Ще взема най-добрите му. Умни птици и силни.

— Силни — подхвана неговата птица и зачисти с клюн перата си. — Силни, силни.

— Ако стане така, че ни изколят там всички, искам наследникът ми да разбере как съм умрял.

Приказката за клането накара Самуел Тарли съвсем да онемее. Мормон се наведе над масата.

— Тарли, когато бях хлапе на половината на годините ти, милейди майка ми казваше, че ако си държа много устата отворена, някой пор ще я сбърка с дупката си и ще се мушне в гърлото ми. Ако имаш нещо да казваш, казвай. Иначе се пази от поровете. — И махна грубо с ръка. — Хайде, отивай си, нямам време за глупости. Майстерът ти сигурно има работа за теб.

Сам преглътна, отстъпи и затича толкова бързо, че за малко да се спъне в рогозките.

— Това момче наистина ли е такъв глупак, какъвто изглежда? — попита лорд-командирът след като Сам си отиде. „Глупак“, изграчи гарванът. Мормон не дочака отговора на Джон. — Лорд баща му сега стои високо в съвета на крал Ренли, беше ми хрумнало да го пратя… не, по-добре не. Ренли няма да обърне внимание на един треперещ дебеланко. Ще пратя сир Арнъл. Той е много по-стабилен, а и майка му е от Фосоуей Зелените ябълки.

— Ако благоволи милорд, каква работа имате с крал Ренли?

— Същата, която и е другите, момко. Мъже, коне, мечове, брони, зърно, сирене, вино, вълна, пирони… Нощния страж не е горд, взимаме всичко, което ни се предложи. — Пръстите му забарабаниха по грубо рендосаните дъски на масата. — Ако ветровете са били добри, сир Алисър трябва да е стигнал до Кралски чертог до края на лунния кръг, но дали онова момче Джофри ще му обърне внимание, не знам. Домът Ланистър никога не е хранел приятелски чувства към Стража.

— Торн има ръката на оная твар, ще им я покаже. — Мазно и гадно нещо, с черни пръсти, които се извиваха и мърдаха в стъкленицата, сякаш още бяха живи.

— Де да имахме още една ръка, че да я пратим на Ренли.

— Дивен казва, че оттатък Вала може да намерим какво ли не.

— Тъй де, Дивен казва. Последния път, когато ходи на обход, каза, че видял мечка, висока петнайсет стъпки. — Мормон изсумтя. — За сестра ми разправят, че си взела мечок за любовник. По-скоро това ще го повярвам, отколкото за петнайсет стъпки висока мечка. Макар че в свят, където мъртвите бродят… аа, все пак човек трябва да вярва само на очите си. Мъртъв човек да ходи видях. Но гигантска мечка не съм. — Изгледа Джон дълго и изпитателно. — Но ние говорехме за ръце. Твоите как са?

— По-добре. — Джон свали ръкавицата от къртича кожа и му показа. Белезите покриваха ръката му до средата под лакътя и нашарената плът все още изглеждаше корава и зачервена, но зарастваше. — Обаче сърби. Майстер Емон каза, че е на добро. Даде ми мехлем да го взема с мен по пътя.