Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 63

— Ерион Чудовището? — Джон беше чувал това име. „Принцът, който се мислел за дракон“ беше една от най-мрачните приказки на баба Нан. Малкият му брат Бран я обожаваше.

— Същият, макар че самият той се наричал Ерион Ярък плам. Една нощ, по време на пир, изгълтал делва с адски огън, като казал на приятелите си, че това ще го превърне в дракон, но боговете били милостиви и го превърнали в труп. Няма и година след това крал Мекар загинал в битка срещу някакъв разбунтувал се владетел.

Джон не беше съвсем невежа в историята на кралството. Майстерът в замъка се беше погрижил за това.

— Било е в годината на Големия съвет — каза той. — Лордовете прескочили невръстния син на принц Ерион и дъщерята на принц Дерон и дали короната на Ерон.

— И да, и не. Първо я предложили тихомълком на Емон. И той тихомълком отказал. Рекъл им: боговете са отредили да служа, не да властвам. Положил бил клетва и нямало да я наруши, въпреки че Върховният септон лично му предлагал да го освободи. Е, никой разумен човек не искал потомък на Ерион отново да седна на трона, а дъщерята на Дерон била малоумна, така че нямали избор, освен да се обърнат към по-малкия брат на Емон — Ерон, Петия с това име. Ерон Невероятния, така му викали, защото бил четвърти син на четвъртия син. Емон разбирал, и правилно, че ако остане в двора, онези, които са недоволни от управлението на брат му, ще гледат да го използват, затова дошъл на Вала. И тук си останал, докато брат му и синът на брат му, и неговият син, всички поред царували и умрели, докато Джайм Ланистър не сложи край на родословието на Рицарите на дракона.

— Кр-рал — изграчи гарванът, плесна с криле през солария и кацна на рамото на Мормон. — Крал — каза отново и запристъпва важно напред-назад.

— Харесва му тази дума — каза усмихнат Джон.

— Лесна е за изричане. Лесно е да му хареса.

— Кр-рал — повтори птицата.

— Според мен иска вие да сте с корона, милорд.

— Кралството вече си има трима крале, а и това е твърде много за мен. — Мормон погали гарвана под клюна с пръст, но очите му не се отделяха от Джон Сняг.

Това го накара да се почувства неловко.

— Милорд, защо ми разказахте всичко това, за майстер Емон?

— А трябва ли да имам причина? — Мормон се намести на стола и се намръщи. — Твоят брат Роб е бил коронован за крал на Севера. Това ви е общото на двамата с Емон. Крал за брат.

— И друго — каза Джон. — Една клетва.

Стария мечок изсумтя силно, а гарванът политна и запляска с криле из стаята.

— По един човек ми дай на мен за всяка нарушена клетва, и на Вала никога няма да му липсват бранители.

— Винаги съм знаел, че Роб ще бъде владетелят на Зимен хребет.

Мормон подсвирна и птицата кацна на ръката му.

— Владетел е едно, а крал — друго. — Поднесе на гарвана шепа зърна от джоба си. — Ще облекат брат ти Роб в коприна и кадифе от сто различни цвята, докато ти живееш и мреш в черната си ризница. Той ще се ожени за някоя красива принцеса и ще стане баща на нейните синове. Ти няма да имаш жена, нито ще държиш някога в ръце дете с твоята кръв. Роб ще властва, а ти ще служиш. Хората ще те наричат „черна врана“. Него ще наричат „Негова милост“. Певци ще възпяват всяка извършена от него дреболия, докато твоите велики подвизи ще се забравят невъзпети. Кажи ми, че нищо от това не те измъчва, Джон… и аз ще те нарека лъжец, и ще зная, че съм прав.