Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 62

— Можеш ли да боравиш с Дълъг нокът въпреки болката?

— Прилично. — Джон отвори и затвори пръстите си в юмрук, както му беше показал майстерът. — Трябва да си упражнявам пръстите всеки ден, да не изтръпват, каза майстер Емон.

— Може да е сляп, но си знае работата. Моля се на боговете дано да ни го опазят още двайсет години. Знаеш ли, че той е могъл да стане крал?

Джон се изненада.

— Казвал ми е, че баща му е бил крал, но не… Помислих, че сигурно е бил някой по-млад син.

— Така е. Дядо му е бил Дерон Таргариен, Вторият с това име, който включил Дорн във владенията. Част от договора било да се ожени за една дорнска принцеса. Тя му родила четирима синове. Бащата на Емон, Мекар, бил най-малкият от тях, а Емон бил третият му син. Забележи, всичко това е било дълго преди аз да се родя, колкото и на древен да ме прави Малък лес.

— Майстер Емон е бил наречен на Рицаря на дракона.

— Точно така. Според някои истинският баща на крал Дерон бил принц Емон, а не Ерон Недостойния. Както и да е, на нашия Емон му липсвал войнственият нрав на Рицаря на дракона. Той обича да казва, че имал бавен меч, но бърз ум. Нищо чудно, че дядо му го пратил в Цитаделата. Бил е на девет или десет, мисля… и девети или десети по наследствена линия.

Джон знаеше, че майстер Емон е вече над стоте. Немощен, грохнал, сбръчкан и сляп — трудно беше да си го представи човек като момче, не по-голямо от Аря.

Мормон продължи:

— Емон се трудел над книгите си, когато най-големият от чичовците му, безспорният наследник, бил убит при една злополука на турнир. Той оставил двама сина, но скоро и те го последвали в гроба, по време на Голямата пролетна болест. Крал Дерон също го взела болестта, така че короната минала в ръцете на втория син, Ерис.

— Лудия крал? — Дон се обърка. Ерис беше крал преди Робърт, значи не толкова отдавна.

— Не, това бил Ерис Първи. Онзи, дето Робърт го свали, беше Вторият с това име.

— Кога е било това?

— Преди осемдесет години, там някъде — каза Стария мечок. — И не, аз все още не съм бил роден, макар че дотогава Емон вече изковал половин дузина брънки за майстерската си верига. Ерис се оженил за родната си сестра, според обичая на Таргариените, и царувал десет или дванайсет години. Емон положил клетвите си и напуснал Цитаделата, за да служи в двора на някакъв дребен лорд… докато царственият му чичо не умрял без потомство. Железният трон преминал у последния от четиримата синове на крал Дерон. Това бил Мекар, бащата на Емон. Новият крал привикал всичките си синове в двора и щял да включи Емон в кралския съвет, но той отказал, като заявил, че това ще е узурпиране на мястото, което по право принадлежи на Великия майстер. Предпочел да служи в крепостта на най-големия си брат, друг Дерон. Е, той също умрял, като оставил за наследница дъщеря, някакво полуумно момиче. Хванал срамна болест от една курва, доколкото знам. Следващият брат бил Ерион.