Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 59

Пред оръжейната сир Ендрю Тарт работеше с няколко новобранци. Бяха пристигнали предната нощ с Кънуи, един от „скитащите врани“, които ровеха из Седемте кралства и събираха мъже за Вала. Новият добив включваше белобрад старец, който се подпираше на тояга, две русокоси момчета, които си приличаха като братя, младо конте в подгизнал сатен, дрипав мъж с дървен крак и някакъв ухилен тъпанар, който сигурно си въобразяваше, че е велик воин. В момента сир Ендрю тъкмо му показваше колко погрешна е самонадеяността му. Като учител по оръжие беше много по-внимателен от сир Алисър Торн, но все пак уроците му оставяха отоци. Сам потръпваше при всеки удар, но Джон Сняг загледа съсредоточено упражнението.

— Какво мислиш за тях, Сняг?

Донал Ноя стоеше на прага на оръжейната си, гол до кръста под кожената престилка, и този път поне не беше скрил чукана на отсечената си лява ръка. С големия си като буре корем, плоския нос и черната четина външността му не предизвикваше възторг, но въпреки това беше добре дошъл. Оръжейникът се беше доказал като добър приятел.

— На лято миришат — каза Джон, докато сир Ендрю налагаше един от „противниците“ си и го просна на земята. — Къде ги е намерил Кънуи?

— В тъмницата на някакъв лорд, близо до Града на гларуса. Разбойник, бръснар, просяк, двама сираци и момче курва. Ей с такива браним човешките владения.

— Ще станат. — Джон се усмихна свойски на Сам. — И ние станахме.

Ноя го придърпа към себе си.

— Чу ли вестите за брат ти?

— Снощи. — Кънуи и подопечните му бяха донесли новината на север и в столовата се приказваше само за това. Джон още не знаеше какво да изпитва. Роб крал? Братът, с когото беше играл, беше се бил, с когото бе делил първата си чаша вино? „Но не и майчиното мляко, не. Значи сега Роб ще отпива лятно вино от бокали с драгоценни камъни, докато аз коленича до някой поток и лоча от шепите си.“ — От Роб ще стане добър крал.

— Дали? — Ковачът го погледна. — Много се надявам, момче, но някога мислех същото и за Робърт.

— Разправят, че ти си му изковал бойния чук — напомни Джон.

— Тъй де. Негов човек бях, човек на Баратеон, ковач и оръжейник в Бурен край, докато не си изгубих ръката. Достатъчно стар съм и помня лорд Стефон преди да го вземе морето, а тези трима негови синове ги знаех още откакто си получиха имената. Ей това ще ти кажа: откакто Робърт си я сложи оная корона, стана съвсем друг човек. Някои хора са като мечовете, направени са за бой. Окачи ги на стената те ще ръждясат.

— А братята му? — попита Джон.

Оръжейникът се замисли за миг.

— Робърт беше истинската стомана. Станис е чисто желязо, черно, здраво и силно, да, но чупливо. Той ще се прекърши преди да се огъне. А Ренли… хм, той е мед, светла и бляскава, хубава да я гледаш, но след един ден битка не струва много.

„А Роб от какъв ли метал е?“ Джон не попита. Ноя беше човек на Баратеон. Най-вероятно смяташе Джофри за законния крал, а Робърт — за предател. Сред братството на Нощния страж имаше мълчалив договор да не се рови много надълбоко за такива неща. Мъжете идваха на Вала от всичките Седем кралства, старата любов и вярност лесно не се забравяха, колкото и клетви да си положил… както самият Джон беше разбрал от личен опит. Дори Сам… домът на баща му се беше клел на Планински рай, чийто лорд Тирел подкрепяше крал Ренли. За тези неща бе по-добре да не се говори. Нощният страж не взимаше страна.